Тери Пратчет: Ерик

— Тъй ли? — Ринсуинд се вкопчи в тази сламка. — В такъв случай — аз съм демон.

— Аха! Заклеймен от собствената си уста!

— Виж какво, не съм длъжен да търпя всичко това — отвърна Ринсуинд. — Не зная нито кой си, нито какво става, но ще си пийна нещо, ясно ли е?

Понечи да излезе от Кръга и изтръпна от шока, който му причиниха искрите, с пукот изригнали от руническите надписи и впили се навсякъде по тялото му.

— Вий не ще да можете… вий не ще да можете… вий не ще да можете… — Викачът на духове се предаде. — Виж какво, не можеш да прекрачиш Кръга, докато не те освободя, ясно ли е? Искам да кажа, не бих искал да съм противен, но ако те освободя от Кръга, ще можеш да възобновиш истинския си вид, а навярно той е твърде отвратителен. Повелявам ти да ми се подчиниш — добави, като почувства, че не спазва стила.

— Добре, де. Подчинявам се. Подчинявам се — каза Ринсуинд, като разтриваше лакътя си. — Но все пак не съм демон.

— Тогава защо отвърна на повикването? Може би трябва да предположа, че просто си минавал през параестествените измерения, а?

— Нещо такова, струва ми се. Всичко е малко по-объркано.

— Разправяй ги на старата ми шапка — Викачът подпря сабята си на една дървена катедра, върху която лежеше отворена книга, изпълнена със стърчащи отметки. След което лудешки затанцува по пода.

— Стана! — изкрещя. — Хехей! — Улови ужасения поглед на Ринсуинд и се успокои. Смутено се изкашля и пристъпи към катедрата.

— Наистина не съм… — започна Ринсуинд.

— Този списък трябва да е тук някъде — започна фигурката. — Да видим сега. О, да. Заповядвам ти — Вам искам да кажа — да, ъ-ъ, ми изпълниш три желания. Да. Искам да стана владетел на кралствата в света, да се запозная с най-красивата жена, живяла някога, и искам да живея завинаги. — Погледна Ринсуинд окуражително.

— Всичко това? — запита Ринсуинд.

— Да.

— О, няма проблеми — саркастично отвърна Ринсуинд. — И през останалата част от деня ще съм свободен, нали така?

— А искам и сандък, пълен със злато. Да ми се намира.

— Виждам, че всичко си премислил.

— Да. Повелявам ти да ми се подчиниш!

— Добре, добре. Само че … — Ринсуинд бързо се размисли: „Тоя е доста откачен, но е откачен със сабя в ръце. Единственият ми шанс е да го разубедя на неговия собствен език“ — само че, виж, не съм демон от особено висш тип и се опасявам, че този вид услуги са малко извън моята категория. Съжалявам. Можеш да ми повеляваш колкото си искаш, но те са ми непосилни.

Фигурката надзърна над очилата си.

— Тъй — отрони възкисело. — А какво според тебе можеш?

— Ами, ъ-ъ — започна Ринсуинд. — Мисля, че мога да сляза долу до магазините и да ти купя ментовки или нещо подобно.

Последва пауза.

— Наистина ли не можеш да изпълниш всичките онези неща?

— Съжалявам. Виж, ще ти кажа какво да направим. Само ме пусни и непременно ще отворя дума за тях, когато се върна в… — Ринсуинд се поколеба. Все пак, къде по дяволите живеят демоните, наистина? — Града на Демоните — с надежда продължи той.

— Искаш да кажеш Пандемониум? — подозрително запита похитителят му.

— Да, точно така. Точно това исках да кажа. Ще кажа на всички, когато дойдат следващият път в истинският свят непременно да потърсят… как се казваш?

— Търсли. Ерик Търсли.

— Точно така.

— Демонолог, улица Мидън Лейн, Псевдополис. До цеха за щавене на кожи — с надежда каза Търсли.

— Чудесно. Не се безпокой за това. Сега само ме пусни…

Търсли посърна.

— Наистина ли си сигурен, че не можеш да ги изпълниш? — каза той и Ринсуинд не можеше да не почувства сянката на молба в гласа му. — Дори и само малко сандъче със злато би ми стигнало. А, освен това, няма нужда да е най-красивата жена в цялата история. Стига ми и втората по красота. Или третата. Избери една от, ами, стот… хилядата най-красиви. С каквато разполагаш, нещо такова. — Към края на изречението в гласа му вече дрънкаше копнеж.

Ринсуинд искаше да каже: „Слушай, това, което трябва да направиш е да престанеш да джуркаш химикали в тъмни стаи, да се обръснеш, да се подстрижеш, да се изкъпеш, даже два пъти да се изкъпеш, да си купиш нови дрехи, да излезеш някоя вечер и тогава — но, честно казано, дори и изкъпан, обръснат и прогизнал от парфюм, Търсли не би спечелил нищо — и тогава можеш да получиш шамар, от каквато си пожелаеш жена. Е, няма да е много, но все пак е физически контакт.“

— Съжалявам — повтори.

Търсли въздъхна:

— Сложил съм чайника. Искаш ли чаша чай?