Тери Пратчет: Ерик

Смърт наблюдаваше октограма с учтив интерес.

— Ъ-ъ — каза Касиерът. — Всъщност, всъщност, ъ-ъ, Вие би трябвало да сте вътре в него.

— МНОГО ИЗВИНЯВАЙТЕ.

Смърт закрачи достолепно към центъра на стаята и погледна очаквателно Касиера.

— НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ НЯМА ПАК ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА МЕ САТАНОСВАТЕ — каза той.

— Дано не сме прекъснали някое важно начинание — любезно се осведоми Касиерът.

— ЦЯЛАТА МИ РАБОТА Е ВАЖНА — отвърна Смърт.

— Естествено — каза Касиерът.

— ЗА НЯКОЙ.

— Хм. Хм. Причината, о сатан… сър, причината, поради която Ви повикахме тука… се дължи на…

— РИНСУИНД.

— Какво?

— ПРИЧИНАТА, ПОРАДИ КОЯТО МЕ ПОВИКАХТЕ. ОТГОВОРЪТ Е: РИНСУИНД.

— Но ние още не сме Ви задали въпроса!

— НЯМА ЗНАЧЕНИЕ. ОТГОВОРЪТ Е: РИНСУИНД.

— Вижте, онова, което наистина искаме да узнаем е какво причинява този изблик на… ох.

Смърт многозначително почисти острието на косата си от някакви невидими прашинки.

Архиканцлерът сви кокалеста ръка на ухото си, за да чува по-добре.

— Какво каза той? Кой е този тип с пръчката?

— Смърт, Архиканцлерю — търпеливо обясни Касиерът.

— А?

— Смърт, сър. Вие ме разбирате, нали.

— Кажи му, че не ни трябва — старият магьосник помаха с пръчицата си.

Касиерът въздъхна:

— Ние го призовахме, Архиканцлерю.

— Така ли? За какво ни е притрябвало да го правим? Дяволски глупаво е.

Касиерът смутено се ухили на Смърт. Той точно се канеше да го помоли да извини Архиканцлера поради напредналата му възраст, но се сети, че при тези обстоятелства би било безмислено.

— За магьосника Ринсуинд ли говорим? Онзи с… — Касиерът потръпна — ужасният Багаж с крачета? Но нали той се взриви по време на онази история с магистъра? 5 5 По заобиколен начин Касиерът намекваше за трудния момент, когато Университетът едва не причини края на света и всъщност щеше да го постигне, ако не се случи поредица от събития, в които участваха Ринсуинд, магическо килимче и половин тухла в чорап (Вж. „Магизточник“). Цялата тази история твърде притесняваше магьосниците — така винаги се чувстват хора. които впоследствие установяват, че през цялото време са били на погрешната страна (т.е. на губещата) Потресаващ е и фактът, какво многобройно количество от старшите в Университета сега са непоклатимо убедени, че по това време са боледували, гостували са у леля си, или са се заключили и са работили върху научно изследване като високо са си тананикали и дори представа са нямали какво става навън. Дочуха се откъслечни приказки да се издигне статуя на Ринсуинд, но благодарение на необикновената алхимия, която се прилага към тези деликатни въпроси, статуята бързо се превърна в паметна плочка, после в отметка в Списъка на Загиналите за родината, а най-накрая — в иск за порицание поради неподходящо облекло. .

— В ПОДЗЕМНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ Е. И СЕГА СЕ ОПИТВА ДА СЕ ВЪРНЕ ОТНОВО У ДОМА.

— Може ли да го направи?

— ЩЕ Е НЕОБХОДИМО ДА НАСТЪПИ НЕОБИЧАЙНО СТЕЧЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА. РЕАЛНОСТТА ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТСЛАБЕНА ПО ОПРЕДЕЛЕНО НЕОЧАКВАНИ НАЧИНИ.

— Няма вероятност това да се случи, нали? — загрижено запита Касиерът. Хората, които са отбелязали, в Бележника си, че са гостували у леля си в продължение на два месеца, винаги са неспокойни, стане ли дума за хора, които може би си мислят погрешно, че първите не са били там и благодарение на някой светлинен трик, вторите си мислят, че са видели първите да вършат неща, които не биха могли, поради простия факт, че са били у лелини си.

— БИ БИЛО ЕДИН СЛУЧАЙ НА МИЛИОН — каза Смърт — ТОЧНО ЕДИН НА МИЛИОН.

— О, — каза Касиерът крайно облекчен. — О, боже. Колко жалко. — Значително се ободри. — Разбира се, остава всичкия този шум. Но за съжаление, едва ли ще просъществува още дълго.

— МОЖЕ И ТАКА ДА СТАНЕ — отвърна Смърт невъзмутимо — ОБАЧЕ СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ НЕ БИХТЕ ИСКАЛИ ДА ИЗЛИЗАМ С ОКОНЧАТЕЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ В ТАЗИ НАСОКА.

— Не! Не, разбира се, че не — припряно каза Касиерът. — Прав сте. Е, много благодарим. Горкият Ринсуинд. Колко жалко. И все пак, нищо не може да се направи. Навярно трябва философски да се отнасяме към тези неща.

— НАВЯРНО ТРЯБВА.

— И по-добре да не Ви задържаме — учтиво добави Касиерът.

— БЛАГОДАРЯ.

— Довиждане.

— ДО СКОРО.

Всъщност шумът стихна точно преди закуска. Единствено Библиотекарят страдаше от този факт. Ринсуинд му беше и помощник, и приятел. Добър човек, когато се опреше до белене на банан. Освен това имаше уникалното качество да избягва разни работи. Не беше тип, разсъди Библиотекарят, когото лесно можеш да пипнеш.