Тери Пратчет - Ерик

— О-о.

— И… и… и когато наистина си тръгнеше, ако се обърнеш… май се появяват някъде нарове, или… или… или пък се превръщаш в парче от дървен нар.

— Никога не се обръщам — твърдо каза Ринсуинд. — Когато хукнеш да бягаш, едно от първите правила е никога да не се обръщаш.

Зад тях се чу рев.

— Особено когато чуваш силни шумове — продължи Ринсуинд. — Когато стане дума за страх, ето какво различава хората от овцете. Веднага хукваш да бягаш — Подбра полите на плаща си.

И те тичаха, и тичаха, докато чуха един познат глас да им казва:

— Здрасти, скъпи момчета. Дайте газ. Удивително е как срещаш стари приятели тук дори.

А друг глас каза:

— Кажжгоде? Кажжгоде?

— Къде са те?

Помощник-лордовете на Ада трепереха. Щеше да стане ужасно. Дори може да се стигне и до записка.

— Не може да са избягали — ревеше Астфгл със стържещ глас. — Някъде тука са. Защо не можете да ги откриете? Нима съм заобиколен от некадърници, а същевременно и от тъпаци?

— О, повелителю…

Принцовете демони се извърнаха.

Беше се обадил Дук Васенего, един от най-старите демони. Никой не знаеше на колко години е. Но ако не е открил първоначалния грях, поне е направил едно от първите копия. По отношение на хитроумието и склонността му към непочтеност, би могъл да мине за човек и обикновено приемаше вида на възстаричък съдия, в чието родословие някъде е имало орел.

Всеки демоничен мозък си помисли: горкия старец Васенего, този път си го изпроси. Няма да е само записка, а политическа декларация с копия до всички отдели, плюс копие за архива.

Астфгл бавно се обърна, като че беше на въртяща се платформа. Отново беше в предпочитаната си форма, но се беше съвзел и така да се каже, намираше се на по-високо емоционално ниво. Самата мисъл за живи хора в неговото владение го караше да дрънчи от бяс като струна на цигулка. Не можеш да им вярваш. Не можеш да разчиташ на тях. Последният човек, допуснат тук долу жив, създаде ужасяващо лош имидж на мястото чрез Пресата. Освен това хората го караха да се чувствува по-низш.

Сега целият волтаж на гнева му се съсредоточи върху стария демон.

— Искаш нещо да отбележиш ли? — каза.

— Само исках да кажа, повелителю, че проведохме обстойно дирене из всичките осем кръга и аз действително съм сигурен…

— Тишина! Не мислете, че не зная какво се върши наоколо — изрева Астфгл, обикаляйки около измъчената фигура. — Виждал съм те, и тебе, и тебе — тризъбецът му посочваше някои от другите стари лордове, — да кроите заговори по ъглите, да подстрекавате към бунт! Аз съм този, който управлява тука, не е ли така? И ще ми се подчинявате!

Васенего беше пребледнял. Патрицианските му ноздри пламтяха като дюзи на реактивни двигатели. Всичко по него говореше: ах ти, надута дребна твар, разбира се че подстрекаваме към бунт, ние сме демони! А аз подлудявах умовете на принцове, когато ти още подстрекаваше котките да оставят умрели мишки под леглата, ах ти, малоумен книжен мухльо! Всичко в него изразяваше това, с изключение на гласа му, който спокойно каза:

— Никой не отрича това, ваше величество.

— Тогава търсете отново! А демонът, който ги е пуснал да влязат да се прати в най-долната яма и да се разчлени, ясно?

Васенего повдигна вежди:

— Старият Ъргълфлогъ ли, ваше величество? Постъпил е глупаво, несъмнено, но той е един предан…

— Случайно да си позволяваш да ми противоречиш?

Васенего се поколеба. Въпреки че дълбоко в себе си имаше Краля за отвратителен, беше демон, а демоните силно вярват в старшинството и йерархията. Прекалено много на брой млади демони ги притискаха отдолу, за да могат старшите лордове да си позволят открито да демонстрират начини за провеждане на кралеубийство и преврат, независимо как ги провокират към подобно действие. Васенего си имаше свои собствени планове. Няма смисъл да разваля всичко сега.

— Не, ваше величество — каза. — Но това означава, ваше величество, че порталът на ужаса вече не е…

— Действай!

Багажът пристигна на портала на ужаса. Няма как да се опише колко си ядосан след като почти си претичал два пъти по продължението на пространствено-времевия континиум, а Багажът поначало си беше доста раздразнен.

Погледна пантите. Погледна ключалките. Малко отстъпи назад и като че ли прочете новата бележка над портала.

Вероятно тя още повече го разядоса, въпреки че за Багажа нямаше никакъв сигурен начин да познаеш, защото прекарваше по-голямата част от времето си отвъд, така да се каже, хоризонта на обичайната враждебност.