Тери Пратчет - Вещици в чужбина

— Но тя е вещица — изтъкна Дъртата Бревис.

— Казах й го. — Баба Вихронрав цял живот бе ходила безстрашно нощем в населените с бандити планински гори с ясната увереност, че тъмнината не съдържа нищо по-ужасно от самата нея. — Тя отговори, че това не било същината. Не било същината. Така каза.

— Тъй или иначе никой не ходи на такова нещо — обобщи Леля Ог.

— Аз мислех, че тя ще се омъжи за царя — обади се Дъртата Бревис.

— Всички си мислеха така — потвърди Леля. — Но знаеш я Маграт. Склонна е към Внушения. Сега разправя, че отказва да бъде сексуален обект.

Всички се замислиха. Накрая бавно, сякаш изплуваше от дълбините на увлекателни размишления, Дъртата Бревис каза:

— Но тя никога не е била сексуален обект.

— Радвам се, че дори не знам какво значи сексуален обект — твърдо заяви Баба Вихронрав.

— Ами аз знам — увери ги Леля Ог.

Те я погледнаха.

— Нашият Шейн веднъж донесе един такъв вкъщи от чужбина.

Те продължиха да я гледат.

— Беше кафяв и дебел и имаше мъниста и лице, и две дупки за връвта.

Не личеше да извъртат поглед.

— Е, той каза, че било такова — допълни Леля.

— Мисля, че говориш за статуетка на плодовитостта — с надежда каза Дъртата Бревис.

Баба поклати глава.

— Не ми се чини, че Маграт… — започна тя.

— Не ми казвай, че т’ва струва два пенса. — Старата Майка Дисмас се обади от който и да бе времеви отсек на настоящото й обитание.

Никой никога не знаеше със сигурност кой е той.

За надарените с второ зрение това беше професионален риск. Човешкото съзнание всъщност не е предвидено да се подмята напред-назад из големите времеви коридори и може да се отклони, както в случая, от пристана си, лутайки се безредно в миналото и бъдещето и чат-пат в настоящето. Старата майка Дисмас беше временно разфокусирана. Това значи, че ако й говориш през август, вероятно ще те чуе към март. Най-добре бе да й се каже нещо сега с надеждата да го схване при следващото си отбиване в настоящето.

Баба помаха с ръка пред невиждащите очи на Старата майка Дисмас.

— Пак се отнесе.

— Е, ако Маграт не може да го поеме, налице е Мили Хопгуд, от района отвъд Резена — предложи Дъртата Бревис. — Тя е трудолюбиво момиче. Само ви напомням, че има по-лошо кривогледство и от Маграт.

— Какво от това? На вещиците им отива кривогледство — възрази Баба Вихронрав.

— Но трябва да знаят как да го използват — противопостави се Леля Ог. — Старата Джерти Симънс беше кривогледа и винаги прилагаше Лошото влияние на върха на собствения си нос. Не можем да допуснем хората да си мислят, че ако някой разстрои вещица, тя започва да проклетисва и да фъфли и най-накрая й окапва носът.

Отново всички се вторачиха в огъня.

— Предполагам, че Дезидерата не би си избрала последователка — обади се Дъртата Бревис.

— Не може да тръгне да я търси — каза Баба Вихронрав. — Така не се постъпва тук.

— Да, но Дезидерата не прекара много време тук. Заради работата си. Все заминаваше за чужбина.

— Хич ме няма с чужбините — рече Баба Вихронрав.

— Ходила си в Анкх-Морпорк — меко каза Леля. — Това е чужбина.

— Не, не е. Просто е доста далеч. То не е същото като чужбина. Чужбина е, където ти бръщолевят на дивашки жаргон и ядат отвратителна храна, и се кланят, моля ти се, на предмети — обясни Баба Вихронрав като добронамерен дипломат. — Чужбина може да се окаже и твърде наблизо, ако не внимаваш. — Ха — добави тя смразяващо. — Да, тя можеше да си донесе почти всичко от чужбина.

— Веднъж ми донесе хубава чиния, в синьо и бяло — вмъкна Леля Ог.

— Именно — потвърди Дъртата Бревис. — Някой трябва да отиде и да се погрижи за къщата й. Тя имаше доста хубавки неща. Ужасно е, като си помислиш, че някой крадец може да се вмъкне там и да претършува всичко.

— Не мога да си представя, че някой крадец ще нахлуе в дома на вещиц… — започна Баба и спря внезапно. — Да — продължи хрисимо. — Добра идея. Веднага ще се погрижа.

— Не, аз ще се погрижа — възпротиви се Леля Ог, която също бе имала време да обмисли нещата. — На път ми е. Няма проблем.

— Не, ти ще бързаш да се прибереш — възрази Баба. — Не се притеснявай. Няма да ме затрудни.

— О, за мен не представлява трудност.

— Ти не желаеш да се преуморяваш на твоята възраст.

Те се втренчиха една в друга.

— Наистина не виждам има ли значение — обади се Дъртата Бревис. — Що не отидете заедно, вместо да се дърлите.

— Малко съм заета утре — рече Баба. — Какво ще кажеш за следобед?