Тери Пратчет - Вещици в чужбина

И не се застояваш. Щото повечето хора не обикалят много-много. Сменяш държавите и имената си и ако действаш правилно, светът е като охлюв в краката ти. Например за да стане лейди, тя трябваше просто да измине сто мили.

Сега не би спряла пред нищо…

Двете огледала бяха почти едно срещу друго, съвсем леко разместени, така че Лилит можеше да вижда през рамото си как отраженията й се извиват около вселената вътре в огледалото.

Тя можеше да почувства как се влива в себе си, как се размножава чрез безкрайните си отражения.

Когато Лилит въздъхна и се отдалечи от Пространството между огледалата, ефектът беше смайващ. Досущ като триизмерни сенки, подобията на нейния образ за момент увиснаха зад нея, преди да избледнеят.

Така… Дезидерата умираше. Досадна стара чанта. Така й се пада. Никога не проумя силата си. Беше от ония, които се боят да направят добро, за да не би да сторят нещо лошо, и приемат нещата толкова сериозно, че се разкъсват от душевни терзания дори преди да изпълнят желанието на мравка.

Лилит погледна надолу към града. Е, вече нямаше пречки. Глупавата вуду-заклинателка от блатото нищо не разбираше и само й отнемаше по малко време.

Нищо не стоеше на пътя на това, което Лилит харесваше най-много от всичко.

Щастлив край.

Горе в планината празненството се бе поукротило.

Художниците и писателите винаги са имали доста преувеличени представи какво става на едно вещерско сборище. Това се дължи на прекомерното им застояване в малки стаи със спуснати завеси, вместо да излязат на здравословен чист въздух.

Да вземем например голите танци. В средно умерения климат има много малко дни, в които някой би танцувал посред нощ без дрехи, да не говорим за камъните, разни тръни и ненадейно изникващи драки.

Пък и цялата оная работа за козоглавите богове. Повечето вещици не вярват в богове. Разбира се, те знаят, че боговете съществуват. Дори от време на време се случва да си имат работа с тях. Но не вярват в тях. Би било все едно да вярват в пощальона.

А също храната и напитките — парченцата влечуги и прочее. Всъщност вещиците не си падат по тези неща. Най-лошото, което може да се каже за навиците на хранене на по-стария тип вещици е, че имат слабост към бисквити. Топят ги в чай с толкова много захар, че лъжичката не може да помръдне, и го пият от паничката, ако им се стори прекалено горещ. Всичкото това се придружава с разчувстващи звуци, които навяват най-общо мисълта за евтино направена канализация. Може би жабешките крачета и другите екстри са за предпочитане.

Както и мистичните мазила. Чист късмет е, че тук художниците и писателите са на по-твърда почва. Повечето вещици са на възраст, а точно тогава мазилата придобиват привлекателност. И така, поне две от присъстващите тази вечер вещици бяха намазани с прочутия лосион за гръдни разтривки на Баба Вихронрав. Гъша мас и ароматна билка. От него нито се литва, нито носи видения, но определено предпазва от простуди, макар и само заради потресаващата миризма, която започва се разнася по някое време през втората седмица. Тя държи всички на разстояние, така че е невъзможно да се прихване нещо.

Да вземем най-накрая самите сборища. Средностатистическата вещица по природа не е социално животно, поне що се отнася до колежките й. Възниква конфликт между доминантни личности. Нещо като група предводители без подчинени. Вещиците имат едно основно, неписано правило, а именно: „Не прави това, което ти се иска, а каквото аз ти казвам.“ В произволна съвкупност от вещици естественият брой е една. Те се събират една с друга само когато не могат да го избягнат.

Както сега.

Поради отсъствието на Дезидерата разговорът естествено се завъртя около увеличаващата се липса на вещици. 7 7 Дезидерата бе изпратила бележка по Старата майка Дисмас с молба да бъде извинена поради смъртта си. Второто зрение дава възможност да управляваш социалните си ангажименти с твърда ръка.

— Какво, никой ли? — каза Баба Вихронрав.

— Никой — отвърна Дъртата Бревис.

— На това му викам ужас! — възкликна Баба. — Отврат.

— А? — не дочу Старата майка Дисмас.

— Тя го нарича отвратително! — извика Дъртата Бревис.

— А?

— Няма друго момиче! Да замести Дезидерата!

— О-о.

Замислиха се над последиците.

— Ако никой не иска коричките, аз ще ги взема — обади се Леля Ог.

— По мое време подобно нещо нямаше да се случи никога — продължи Баба. — Имаше поне една дузина вещици само от тая страна на планината. Разбира се, това беше преди всички тия — тя направи физиономия — лични забавления. Има прекалено много лични забавления напоследък. Като бях млада, ние никога не се забавлявахме лично. Все не оставаше време.