Тери Пратчет - Вещици в чужбина

— Времето се бъзика — вмъкна Леля Ог.

— Какво?

— Времето се бъзика. Значи, че онова е било тогава, а това е сега.

— Нямам нужда някой да ми го казва, Гита Ог. Знам кога е сега.

— Трябва да си в крак с времето.

— Не виждам защо. Не виждам защо ние…

— И така, предполагам, че трябва отново да разширим границите — обобщи Дъртата Бревис.

— Не може — остро каза Баба Вихронрав. — Аз вече имам четири селища. Метлата ми едва успява да изстине.

— Е, като почина и Майка Куха, определено останахме в липса — обясни Дъртата Бревис. — Знам, че тя не правеше кой знае какво, да не говоря за другите й занимания, но беше тук. Това имам предвид. Да бъдеш тук. Трябва да има местна вещица.

Четирите вещици се загледаха унило в огъня. Леля Ог, която се стараеше да гледа откъм веселата страна на нещата, вдигна тост.

— Долу в Крийл Спрингс си имат магьосник — обади се Дъртата Бревис. — Когато Баба Хоплис почина, нямаше кой да поеме работата и те отидоха в Анкх-Морпорк за магьосник. Истински магьосник. С всичкото му. Той си има магазин там, с медна табела на вратата. Пише „Магьосник“.

Вещиците въздъхнаха.

— Мисис Синдж почина — продължи Дъртата Бревис. — И Старата Пийви почина.

— Наистина ли? Старата Мейбъл Пийви? — попита Леля Ог, ръсейки трохи. — На колко беше?

— На сто и деветнайсет — отвърна Дъртата Бревис. — Аз й казах: „Ти не бива да се катериш из планините на твоята възраст“, но тя не ме послуша.

— Някои хора са си такива — обобщи Баба. — Инатливи като магарета. Кажи им да не правят нещо и те няма да мирясат, докато не опитат.

— Аз всъщност чух последните й думи — додаде Дъртата.

— И какви бяха? — каза Баба.

— Доколкото си спомням: „Ох, мамка му“.

— Тя би искала да си отиде по този начин — каза Леля Ог.

Другите вещици кимнаха.

— Знаете ли… може би ставаме свидетели на заника на нашия занаят по тези места — въздъхна Бревис.

Те пак се втренчиха в огъня.

— Сигурно никой не носи бяла ружа? — подхвърли Леля Ог с надежда.

Баба Вихронрав погледна своите посестрими. Не можеше да понася Дъртата Бревис. Старицата преподаваше в едно училище от другата страна на планината и имаше гадния навик да бъде основателна, когато я провокираха. А пък Старата майка Дисмас беше възможно най-безполезната гадателка в историята на оракулството. Отгоре на това Баба наистина изобщо не си пасваше с Леля Ог, която беше нейната най-добра приятелка.

— Какво ще кажете за младата Маграт? — невинно попита Старата майка Дисмас. — Нейният район е близо до този на Дезидерата. Може би ще поеме малко отгоре?

Баба Вихронрав и Леля Ог се спогледаха.

— Тя се е чалнала — отбеляза Баба.

— Е, стига де, Есме — спря я Леля Ог.

— Добре де, аз смятам така — натърти Баба. — Не можеш да ме убедиш, че всичките тия приказки за роднини не са чалнати.

— Тя не каза така — обясни Леля. — Тя каза, че иска да се сроди със себе си.

— Нали това говоря — рече Баба Вихронрав. — Аз й казах: „Симплисити Чеснова е твоя майка, Араминта Чеснова е твоя баба, Йоланда Чеснова е твоя леля, а ти си… ти си твоят аз.“

Тя се отдръпна с доволния изглед на човек, разрешил всичко, което някой някога може да поиска да знае по въпроса за кризата на личното самоосъзнаване.

— Тя не щеше да слуша — добави.

Дъртата Бревис сбърчи чело.

— Маграт ли?

Опита се да си представи най-младата вещица в Овнерог и си припомни… е, не точно образ, а просто едно изражение на леко воднисти очи с безнадеждно желание за добра воля, вклинено между тяло, подобно на върлина, и коса като купа сено след буря. Един неуморен създател на добрини. Вечно в грижи и тревоги. От онези, дето спасяват малки загубени птичета и плачат, ако те умрат. Функционален тип, който старата Майка Природа обикновено пази специално за малки загубени птичета.

— Не звучи правдоподобно — изтъкна тя.

— И каза, че иска да бъде по-твърда и да си отстоява правата — продължи Баба.

— Нищо лошо няма да си отстояваш правата — вмъкна Леля. — Нали затова сме вещици.

— Не съм споменавала, че има нещо лошо — обясни Баба. — Казах й, че няма нищо лошо. Можеш да си отстояваш правата, колкото си искаш, стига да правиш каквото ти се казва.

— Търкай го и след седмица-две ще светне — обади се Старата Майка Дисмас.

Другите вещици я загледаха с очакване, в случай че има продължение. Стана ясно, че няма.

— И посещава… на какво ходеше, Гита? — попита Баба.

— Уроци по самоотбрана — отвърна Леля.