Тери Пратчет - Вещици в чужбина

Необходим е специален човек, за да се бори с тях и да стане мая на историческия пай.

Преди много, много години…

Сиви ръце сграбчиха чука и го стовариха върху кола толкова силно, че той потъна цяла стъпка в меката земя.

Още два удара го закрепиха неподвижно.

Змиите и птиците тихо наблюдаваха от дърветата около сечището. В блатото алигаторите се плъзнаха като струи лошо оцветена вода.

Сиви ръце взеха напречника и го поставиха на мястото му, вързаха го с увивни лози, опъвайки до скърцане.

Тя наблюдаваше. А после взе парче огледало и го закрепи на върха.

— Палтото — каза.

Той взе палтото и го нахлузи върху напречника. Прътът не беше достатъчно дълъг и последните няколко сантиметра от ръкавите увиснаха празни.

— И шапката — добави тя.

Шапката беше висока, кръгла и черна. Лъщеше. Парчето огледало просветваше между тъмнотата на шапката и палтото.

— Дали ще проработи? — попита той.

— Да. Дори огледалата имат свое отражение. Срещу огледалата трябва да се борим с огледала. — Тя се загледа през дърветата към тясната бяла кула в далечината. — Налага се да намерим нейното отражение.

— Тогава то ще трябва да достига доста надалеч.

— Да. Имаме нужда от помощ, и то каква.

Тя огледа поляната.

Беше призовала господин Безопасен път, госпожа Хубавата Ана, Хоталога Андрюз и господин Широка крачка. Вероятно те не бяха много добри богове.

Но бяха най-добрите, които тя можа да сътвори.

Това е разказ за истории.

Или какво наистина значи да си фея-кръстница.

Но също и за отражения и огледала.

Навсякъде из мултивселената има изостанали племена 3 3 Смятани за изостанали от хора, които носят повече дрехи от тях. , които отричат огледалата и образите, защото според тях те открадват част от човешката душа и от човека остава само толкова, колкото да се мотае наоколо. А хората с повечето дрехи обявяват това просто за суеверие въпреки факта, че други хора, които прекарват живота си, приемайки един или друг образ, изглежда изтъняват. Това обаче се отдава на претоварване и, право да си кажем, на прекомерна показност.

Просто суеверие.

Но не е задължително суеверието да греши.

Огледалото може да изсмуче част от душата. То може да задържи отражението на цяла една вселена, на пълно със звезди небе в парче посребрено стъкло, не по-дебело от дъх.

Познавате ли огледалата, значи знаете почти всичко.

Погледнете в огледалото…

… по-навътре…

… до оранжевата светлина на студения планински връх, на хиляди мили от растителната топлина на онова блато…

Местните я наричаха Мечата планина. Не защото имаше много мечки в нея, а защото беше гола 4 4 Непреводима игра на думи: bear — мечка, bare — гола, оголена — Бел.прев. . Между другото това причиняваше доста доходно объркване. Хората често отиваха в най-близкото село с тежки лъкове, капани и мрежи и надуто питаха за местни водачи да ги заведат при мечките. И тъй като всеки в околността живееше доста добре благодарение на това, да не говорим за продажбата на указатели, карти на мечи пещери, декоративни стенни часовници с мечки по тях, мечешки бастуни и сладкиши, опечени във формата на мечки, някак си никой нямаше време да поправи правописа. 5 5 Грешният правопис може да бъде фатален. Например алчният Сериф от Ал-Юби веднъж бе проклет от един зле образован бог и в продължение на няколко дни всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в „залто“. Случи се така, че Залто бе името на малко джудже от една планинска общност на стотици мили оттам, което по магичен начин бе довлечено до кралството и безжалостно размножено. След около две хиляди Залтоси магията се изтощи. В днешно време населението на Ал-Юби е известно с необичайно ниския си ръст и злонравие.

А планината беше толкова гола, колкото изобщо може да бъде някоя планина.

Повечето дървета се отказваха да растат по-нагоре от половината разстояние до върха. Само няколко бора стърчаха разпиляно и ефектът доста наподобяваше кичур измъчени косми, пригладен напряко на плешива глава.

Това беше място за сборище на вещици.

Тази вечер на самия връх гореше огън. Тъмни фигури се движеха в трепкащата светлина.

Луната плуваше през облачната дантела.

Накрая една висока фигура с островърха шапка изрече:

— Искаш да кажеш, че всички са донесли картофена салата?

Една вещица от Овнерог не присъстваше на сборището. Вещиците харесват нощите под открито небе не по-малко от всеки друг, но в този случай тя имаше по-належащ ангажимент. От онези, които не можеш лесно да отложиш.