Тери Пратчет - Вещици в чужбина

Това е Светът на Диска. Той се носи из пространството на гърбовете на четири слона, стъпили върху черупката на Великата А’Туин — небесната костенурка.

Преди много, много години подобна Вселена е била смятана за необичайна и вероятно — за невероятна.

Но пък… всичко е било толкова просто преди много, много години.

Защото Вселената била изпълнена с невежество, а ученият я пресявал като златотърсач, надвесен над планински поток, за да отдели златото на знанието от чакъла на глупостта, пясъка на несигурността и малките осмокраки мустакати плаващи твари на суеверието.

От време на време той се изправял и казвал нещо като „Ура, открих Третия закон на Бойл“. И всеки си знаел мястото. Но бедата била там, че невежеството ставало все по-интересно, особено онова очарователно невежество за големи и важни неща като материя и сътворение. А хората преставали да градят търпеливо своите малки къщи от късчета разум в хаоса на Вселената и започвали да се интересуват от самия хаос — отчасти защото било доста по-лесно да си експерт по хаоса, но предимно защото той предлага наистина хубави десени, които стават за апликация на тениска.

И вместо да се занимават с подобаващата наука 1 1 Като например да открият оная проклета пеперуда, чиито размахващи се крилца причиняват всичките тези бури напоследък, и да я накарат да спре. , учените изведнъж започнали да обикалят и да разправят колко невъзможно е да се знае каквото и да било и че всъщност няма такова нещо като реалност, за която да знаем изобщо нещо. И как всичко това е ужасно вълнуващо, и случайно да ви е известно, че вероятно всичките тези малки вселени са съществували тук, около нас, но никой не е можел да ги види, защото всички са извити навътре в самите тях. И между другото не смятате ли, че това е една доста хубава тениска?

В сравнение с всичко това една огромна костенурка с цял свят върху гърба си е направо обикновена. Поне не се преструва, че не съществува. А и никой на Диска не се е опитвал да докаже, че не съществува, просто за всеки случай — да не би да се окаже прав и внезапно да открие, че се носи в празното пространство. Това е защото Светът на Диска съществува точно на ръба на реалността. Най-дребните нещица могат да се промушат от другата страна. Така че в Света на Диска хората приемат нещата насериозно.

Като историите например.

Защото историите са важни.

Хората мислят, че историите се сътворяват от човека. Всъщност е точно обратното.

Историите съществуват независимо от техните герои. Ако знаете това, знанието ви дава власт.

Историите — големи развяващи се панделки от оформено пространство-време — са се размотавали и развивали около Вселената от самия момент на началото. И са еволюирали. Най-слабите са умрели, най-силните са оцелели и чрез преразказването им са натрупали маса… Истории, усукващи се и носещи се сред тъмнината.

И самото им съществуване наслоява слаб, но настойчив отпечатък върху хаоса, който представлява историята. Историите издълбават улеи, достатъчно дълбоки, за да вървят хората в тях, също както водата следва определено русло по планински склон. И всеки път, когато нови герои отъпкват пътеката на историята, улеят става по-дълбок.

Това се нарича теория на разказвателната причинност и означава, че историята, веднъж започната, придобива форма. Тя събира вибрациите на всички останали повторения на тази история, които някога са се случвали.

Ето защо историята непрекъснато се повтаря.

И така, хиляди герои са откраднали огън от боговете. Хиляди вълци са изяли бабички, хиляди принцеси са били целунати. Без да знаят, милион неподозиращи актьори са вървели по пътеките на историята.

Сега е невъзможно третият и най-малък син на който и да е крал да се заеме с предизвикателство, в което са се провалили по-старите му братя, и да не успее.

Историите нехаят кой участва в тях. За тях е важно да бъдат разказвани и преразказвани. Или ако предпочитате да мислите за това по друг начин: историите са паразитна форма на живот, изкривяващи живота на другите само за своя угода. 2 2 А хората грешат относно градските митове. Логиката и здравият разум подсказват, че са измислици, повтаряни отново и наново от хора, гладни за доказателства за странно съвпадение, заслужена справедливост и т.н. Е, не са. Те продължават да се случват през цялото време, навсякъде, докато историите се лашкат нагоре-надолу из Вселената. Непрекъснато стотици мъртви бабички биват откарвани надалеч в багажниците на крадени коли и верни елзасци се задушават под пръстите на среднощни крадци. Пределите на тези митове обхващат не един свят. Стотици меркурианки обръщат четирите си малки очи към своите спасители и казват: „Половинката ми за разплод ще посинее от яд — това беше неговият пътнически модул.“ Градските митове съществуват.