Тери Пратчет - Вещици в чужбина

— Добре — съгласи се Леля Ог. — Ще се срещнем при дома й. Веднага след обяд.

— Някога имахме, но оная джаджа, дето ти развинти, падна и се загуби — проговори Старата майка Дисмас.

Хъркър Бракониера метна последната лопата пръст в дупката. Почувства се длъжен да каже някоя и друга дума.

— Е, ми май е т’ва.

Тя определено беше една от по-добрите вещици, си помисли той в предутринната светлина по обратния път към селцето. Някои от другите — разбира се, те са прекрасни, побърза да вметне в мислите си, толкова изискана сбирщина от жени, колкото все се надяваш да избегнеш — бяха в известна степен съкрушителни. Госпожа Куха беше от типа слушатели.

На кухненската маса имаше продълговат пакет, малка купчина монети и пощенски плик.

Той отвори плика, въпреки че не бе адресиран до него.

Вътре имаше по-малък плик и бележка.

Тя гласеше:

Виждам те, Албърт Хъркър. Занеси пакета и плика и ако посмейш да надникнеш вътре, нещо ожасну ще ти се случи. Като професиунална Добра Прикъзна Кръстница аз имам забрана да проклетисвам, но Претсказанието би могло да включва ухапвъне от побеснел вълк и да ти позеленее крака и да гнояса и да окапе, ни мъ питай отде знам, тъй или инак не можеш, щото съм умряла.

Всичко най-хубаво,

Той взе пакета със затворени очи.

Светлината пътува бавно в огромното магическо поле на Света на Диска, което означава, че и времето се движи така. Както Леля Ог би се изразила, когато е време за чай в Генуа, тук при нас е вторник…

Всъщност в Генуа бе утро. Лилит седеше в кулата си и използваше огледало, за да праща собствения си образ да сканира света. Тя търсеше.

Лилит знаеше, че навсякъде, където има проблясък — на гребена на вълна, на късче лед, през всяко огледало или отражение, — тя може да вижда. Не е необходимо магическо огледало. Всякакво върши работа, ако знаеш как да го използваш. А Лилит, заредена със силата на милион образи, много добре знаеше.

Глождеше я само едно съмнение. Вероятността Дезидерата да се е отървала от нея. Тя бе от такова тесто. Добросъвестна. Или може да я е дала на онази глупачка с воднистите очи, която я посещаваше понякога, онова момиче с всичките му евтини накити и без никакъв вкус към облеклото. Тя изглеждаше много подходяща.

Но Лилит искаше да е сигурна. Не бе стигнала до настоящото си положение, без да бъде сигурна.

Навсякъде из Ланкър, в локвички и прозорчета, изражението на Лилит за миг се появяваше и отново поемаше към целта си…

А в Ланкър бе утро. Есенни мъгли се носеха из гората.

Баба Вихронрав напористо отвори вратата на къщата. Не беше заключено. Единственият посетител, очакван от Дезидерата, не беше от тия, дето се спират пред заключени врати.

— Погребала се е отзад — произнесе глас зад нея. Беше Леля Ог.

Баба обмисли следващия си ход. Ако изтъкне, че Леля нарочно е дошла по-рано, за да претършува сама къщата, ще й бъде трудно да обясни собственото си присъствие. Тя несъмнено ще го обясни, стига да има достатъчно време. Но като цяло май беше най-добре просто да подмине темата.

— А — кимна тя. — Дезидерата беше винаги много подредена, по свой си начин.

— Е, занаятът й го налагаше. — Леля Ог се промъкна край нея, трескаво оглеждайки стаята. — С работа като нейната човек трябва да умее да държи под око нещата. Божке, т’ва е адски огромна котка!

— Това е лъв — изтъкна Баба Вихронрав, гледайки препарираната глава над огнището.

— Каквото и да е било, сигурно се е треснало в стената с дяволски голяма скорост.

— Някой го е убил — каза Баба Вихронрав, проучвайки стаята.

— И с право. И аз да бях видяла нещо такова да се опитва да мине през стената, щях лично да го прасна с ръжена.

Естествено, такова нещо като типичен вещерски дом няма. Но ако има нетипичен вещерски дом, със сигурност бе този. Освен с различни стъкленооки животински глави, стените бяха покрити с акварели и лавици за книги. В поставката за чадъри стърчеше копие. Вместо по-обичайните пособия и порцеланови съдове на бюфета бяха наредени причудливи месингови гърненца и изящен син порцелан. Липсваха изсушени билки, но имаше страшно много книги, повечето изписани с дребния четлив почерк на Дезидерата. Цялата маса беше покрита с грижливо изрисувани неща, вероятно карти.

Баба Вихронрав не харесваше картите. Тя инстинктивно усещаше, че те са подигравка с пейзажа.

— Със сигурност си е попътувала.

Леля Ог взе гравирано ветрило от слонова кост и се фръцна кокетно 8 8 Леля Ог не знаеше какво значи кокетка, при все че вероятно би рискувала да предположи. .