Тери Пратчет - Дядо Прас

Джуджето пристъпваше на пръсти, бутайки нежно количка. В металната купа върху нея се мъдреше бутилчица сред буци лед.

— Току-що го направих за вечерята по случай Прасоколеда — сподели Архиканцлерът. — Не можа да отлежи поне малко.

Остави настрана кълбото и извади чифт дебели ръкавици от шапката си.

Магьосниците се пръснаха като разтварящо се към слънцето цвете. В един миг бяха около Ридкъли, в следващия — зад разни масивни мебели.

Сюзън се почувства като зрител на състезание, на което не знае правилата.

— Какво е това?

— Сос „Ау-ау“. Най-възхитителната подправка, позната на човечеството. Прекрасно подчертава вкуса на месо, риба, дивеч, също и на вегетарианските ястия. Само че не е безопасно да се пие, докато влагата още се кондензира по стените. — Ридкъли се взря в бутилчицата и я потърка с пръст. Разнесе се скрибуцане като от пирон по стъкло. — От друга страна, щом се опираме на принципа „Излекувай се или умри“, имаме точно каквото е необходимо.

Затисна тапата с палец и разклати бутилчицата енергично. Чу се трясък — Професорът по неопределени изследвания и Старшият дискусионен наставник се опитаха да пропълзят под една и съща маса.

— Онези типове незнайно защо са се настроили против чудесния сос — вдигна рамене Архиканцлерът.

— Предпочитам сосове, заради които не се налага да седя неподвижно половин час, за да остана жив и здрав — промърмори Деканът.

— И не е нужно да троши скали на парчета, когато ги полееш — добави наежено Старшият дискусионен наставник.

— Нито да убива в зародиш плевелите — намеси се Професорът по неопределени изследвания.

— Впрочем вече е забранен за производство в три града — напомни Лекторът по съвременни руни.

Ридкъли предпазливо извади тапата. Въздухът нахлу със съскане в бутилчицата. Сипа няколко капки в каната. Нямаше забележим ефект.

Изля по-голяма порция. Сместа в каната си остана невъзмутимо инертна.

Архиканцлерът подуши бутилчицата с подозрение.

— Не знам дали сложих достатъчно смляно уа-хуни…

Обърна гърлото надолу и остави соса да се стече в каната. Сместа реагира само с поредното „бъл-бук“.

Магьосниците се надигнаха от пода и започнаха да си изтупват робите. Разменяха си срамежливи погледи и усмивки на неволни съотборници по синхронно излагане.

— Знаех си аз, че миризливката престоя твърде дълго в сушилнята — промърмори Ридкъли.

Вторачи се печално в бутилчицата. Накрая пак я обърна и удари силно по дъното.

Тънка лепкава струйка се задържа на ръба за миг и набъбна в капка.

Като дръпнати от невидими въженца, главите на магьосниците се завъртяха да я погледнат. Нямаше да са оцелели толкова дълго в занаята, ако мисълта им не проникваше поне мъничко в бъдещето.

Капката се източи във формата на круша, а те дружно и смайващо пъргаво за мъже с техните години и килограми потърсиха укритие.

Капката падна.

Сместа избълбука.

Това беше.

Вцепенилият се като статуя Ридкъли въздъхна шумно.

— А бе, хора, поне веднъж да бяхте показали малко сме…

Ударната вълна го запокити към стената. Огнената топка се прасна в тавана и изчезна с тътен, оставяйки след себе си съвършена хризантема от опушена мазилка.

Чиста бяла светлина огря залата. Нещо звънкаше и припукваше.

Магьосниците рискуваха да надникнат крадешком иззад мебелите. Подвижно сияние изпълваше каната, по стените пробягваха игриви отражения като от въртящ се диамант.

— А стига, бе… — прошепна Лекторът по съвременни руни.

Ридкъли се надигна невредим от пода. Също като котките магьосниците не падаха по гръб, а и закръглените форми им помагаха да не се натъртят.

И другите бавно се помъкнаха към каната, а зад тях шаваха огромните им сенки.

— Каква стана тя накрая? — смънка Деканът.

— Помня как татко ми даде един скъпоценен съвет за пиенето — започна сериозно Ридкъли. — „Синко, никога не посягай към чаши с чадърче в тях. Не пий шльокавици, ако ще имената им да са много засукани. И стой далеч от всяка напитка, която си сменя цвета, докато я разбъркваш.“

Той побърза да топне показалец в каната и поднесе блестяща капка към устните си.

— Внимавай — предупреди го Деканът. — Може би си имаш работа със самия субстрат на трезвеността.

Архиканцлерът се поколеба.

— Прав си. Тепърва ли да се лишавам от удоволствието на къркането? Как опитваме обикновено въздействието на нашите смеси?

— Питаме има ли доброволци от студентите.