Тери Пратчет - Дядо Прас

— А ако няма?

— Пак им даваме да опитат.

— Това не е ли малко извън границите на морала?

— Няма проблем, стига да не ги предупреждаваме.

— Практично, практично…

— Аз ще си го опитам — немощно натърти Хленчо.

— Искаш да изгълташ смес, приготвена от тези клоу… тоест, господа? — осведоми се Сюзън. — Може да те убие.

— Очевидно никога не си страдала от махмурлук — изгледа я надменно О, богът.

Затътри крака към каната, успя да я хване от втория опит и я изпразни на един дъх.

— Сега ще започнат фойерверките — обеща гарванът от рамото на Сюзън. — Пламъци от устата му, писъци, гърчове…

За свое изумление Смърт установи, че изпитва голямо удоволствие от общуването с опашката, подредила се пред него. Досега не се бе случвало някой да се радва на присъствието му.

— СЛЕДВАЩИЯТ! КАК СЕ КАЗВАШ, МАЛКО… — Поколеба се, но въпреки това довърши: — …ЧОВЕЧЕ?

— Казвам се Ноби Нобс.

Защо ли Ноби усещаше, че седи на доста по-костеливо коляно, отколкото би трябвало? Задникът му се опита да спори с мозъка, но беше надвикан.

— БЕШЕ ЛИ ПРЕЗ ГОДИНАТА ДОБРО МО… ДОБРО ДЖУ… ДОБЪР ГНО… ДОБЪР ИНДИВИД?

Ноби откри най-ненадейно, че напълно е загубил контрол над езика си, който под ужасния натиск на ситуацията избълва самичък:

— Да.

Бореше се със себе си, а тежкият глас продължи традиционния разговор:

— И СИГУРНО ИСКАШ ХУБАВО ПОДАРЪЧЕ?

„Ех, ще те завлека аз с мен в ареста! Хайде на бас, че не помниш онова мазе на гърба на обущарницата, дето все ревях пред празния чорап след Прасоколеда…“

Думите напираха в гърлото на Ноби, но ги изпреварваше нещо древно.

— Да.

Нищичко не остана от волята му на разумно същество. Светът се състоеше само от оголената му душа и Дядо Прас, който запълваше остатъка от Вселената.

— А ТИ, РАЗБИРА СЕ, ЩЕ БЪДЕШ ДОБЪР И ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА, НАЛИ?

Свилото се до зрънце „аз“ на Ноби искаше да се ухили ехидно: „Господинчо, кое е добро, пък кое е лошо? Ако нещо се въргаля на улицата, кому ще навредя, като го прибера? Или, да речем, някой завеян търговец си е оставил склада отключен… Що да не сложа в джоба една-две джунджурийки вместо бакшиш, пък после да го подсетя да удари ключа?“

Но и това намерение за философски диспут бе причакано по пътя от чистия неподправен страх, който му внушаваше огромната брада, заела цялото му субективно небе.

— Да — изписука Ноби.

— ПИТАМ СЕ КАКЪВ ЛИ ПОДАРЪК ЩЕ ТЕ ЗАРАДВА НАЙ-МНОГО?

Ноби се предаде и си замълча. Предстоящото беше неизбежно, нямаше какво да стори… Засега светлината в края на тунела само го подсещаше, че тунелът продължава до безкрая.

— АХА, ПОЗНАХ…

Дядо Прас бръкна в чувала и извади дълъг, широк и ръбат подарък, увит в хартия, на която поради лекото объркване на настоящия изпълнител на древната роля имаше весело подскачащи гарвани.

— КАКВО ТРЯБВА ДА КАЖЕШ?

— Блъдъря.

— АМИ ЖЕЛАЯ ТИ ВЕСЕЛА ПРАСОКОЛЕДА.

Ефрейтор Нобс се смъкна омекнал от коляното и започна да пори слепешком тълпата, докато не го спря редови страж Визит.

— Какво стана? Какво стана? Нищичко не можах да видя!

— Не ’нам — изломоти Ноби. — Даде ми това.

— И какво е то?

— Не ’нам.

Изведнъж започна трескаво да къса хартията.

— Колко отвратително е всичко — впусна се да витийства Визит. — Поклонение пред идоли…

— Майчице! Истински, оригинален, марков арбалет „Бърли и Силен-в-ръката“, с двоен спусък, с тройно укрепена рама, с лакиран дъбов приклад, със сребърни инкрустации!!!

— …бездушна комерсиализация на дата, която има единствено астрономическо значение — изричаше Визит, който трудно можеше да бъде възпрян насред поредното заклеймяване. — Ако изобщо заслужава да бъде отбелязана…

— Видях го в „Мечове, лъкове и други оръжия“ Беше в рубриката „Избор на редактора“ и дори се присмиваха на нас, горките любители: „Купете си го, ако богатият ви чичо се е пренесъл в отвъдното.“ Когато човек от списанието отишъл да го пробва, накрая се наложило да му строшат и двете ръце, щото не щял да го пусне!

— …най-подходяща би била скромна църковна служба…

— Ама той струва повече от годишната ми заплата! И ги правят само по поръчка! И пак чакаш цяла вечност да ти дойде редът!

— …с цел възвисяване на духа. — Редови страж Визит най-сетне долови, че нещо не е потръгнало според плановете им. — Ефрейторе, няма ли да задържим измамника?

Ноби го опари с поглед през мъглата от собственическа гордост, забулила съзнанието му.