Тери Пратчет - Дядо Прас

— Тежкарчо, ти си чужденец по тези краища. Не можеш да разбереш съкровения смисъл на Прасоколеда.

О, Боже на махмурлука примига.

— А, така е много по-добре — промълви той. — О, да! Благодаря ви сърдечно.

Магьосниците, които споделяха вярата на гарвана в неотменимите правила на житейската гадост, го наблюдаваха недоверчиво.

— Ей сега ще започне — подготви ги Лекторът по съвременни руни. — Сигурно с някой забавен крясък…

— Знаете ли — предпазливо изрече О, богът, — дори ми се струва, че бих хапнал едно рохко яйце. И бих изпил чаша мляко.

Ридкъли го зяпаше стъписан.

— Драги, ти наистина ли се чувстваш по-добре?

— Няма съмнение. Готов съм да рискувам и една радостна усмивка.

— Не, не, не! — припряно се намеси Деканът. — Така е абсолютно неправилно. Всеизвестно е, че успешното лечение от махмурлук трябва да бъде съпроводено със смешни писъци.

— Ако искате, да ви разкажа един виц като компенсация — смутено предложи Хленчо.

— Не те ли мъчи желанието — осведоми се Архиканцлерът — да се втурнеш към чешмата и да си пъхнеш главата под ледената струя?

— Ами… нямам такова желание. Мисля си обаче, че една препечена филийка ще ми се отрази благотворно.

Деканът побърза да си свали шапката и на свой ред измъкна отвътре портативен тавмометър.

— О, станало е нещо твърде необичайно — отбеляза той. — Имало е огромен скок в тавмичното напрежение.

— Слушай… — не се отказваше Ридкъли. — Питието поне не ти ли се стори… възлютивичко?

— Никакъв вкус не усетих — любезно го увери О, богът.

— Стига сте се чудили — прихна от досада Сюзън. — Очевидно е. Когато Винчо пие до забрава, Хленчо понася всички мъки. Да, но сега Богът на махмурлука изпи мощно средство срещу махмурлук и въздействието се е предало обратно върху Бога на пиянството.

— Логично — поклати глава Архиканцлерът. — Не може само единият да го отнася. Този път страничните въздействия халосаха другия.

— Някой тук подмяташе кристално кълбо — заговори Хленчо с непререкаемия тон на жаждата за мъст. — Искам сега да го видя какво ще прави онзи хубостник…

Беше голяма чаша, пълна с един от онези коктейли, в които всяка лепкава силна съставка се налива майсторски, за да не се смесят слоевете. Измислят им имена като „Прокобата на небесната дъга“, а където повече държат на истината — „Здравей и сбогом, сива клетчице“.

Отгоре плуваха парченца от марули, лимони и ананаси. Стърчаха две хартиени чадърчета, синичко и розовичко, с по една вишничка на острите връхчета.

Някой идиот бе замразил бучките лед във вид на мънички слончета. Пристрастиш ли се към такива удоволствия, няма спасение.

Богът на пиянството любовно пое чашата под енергичните звуци на вихрена румба. Две момичета се гушкаха нежно в него. Нощта щеше да е хубава. Всичките му нощи бяха хубави.

— Честита Прасоколеда! — пожела на сбирщината си с вдигната чаша. А после: — Ей, да чувате някакъв смахнат шум?… Нещо май лети насам със страшна скорост…

И тогава…

Магьосниците се извърнаха от кристалното кълбо с гримаси на болезнено съчувствие. Само Хленчо се хилеше злобно.

— Аха, второто изригване на гейзера! — кискаше се в захлас и забиваше юмрук във въздуха. — Да! Да! Да!!! Как ти допадна скоросмъртницата, а?

— Като гледам, обърнали сме наопаки причинно-следствената верига — промърмори Ридкъли.

— Завинаги ли? — позволи си плаха надежда О, богът.

— Едва ли. Все пак именно ти си Богът на махмурлука. Щом въздействието на питието отмине, всичко ще си потръгне по старому.

— Значи нямам много време. Моля ви, донесете ми… я да помисля… да, бъчонка тъмно пиво, бутилка перцовка и бутилка какаов ликьор. Да видим ще ти хареса ли, господин Имам-още-място!

Сюзън сграбчи ръката му и го издърпа да седне на скамейката до стената.

— Не се погрижих да изтрезнееш само за да се натряскаш тутакси!

— Тъй ли?

— Искам да ми помогнеш!

— В какво?

— Не си бил човек преди, нали?

Той наведе глава да се огледа.

— Ами… Не съм бил.

— А никога ли не си се въплътявал? — попита Ридкъли.

— Това май е доста личен въпрос — възрази Професорът по неопределени изследвания.

— Хм… Странно. Помня, че открай време ме боли главата, но имам глава отскоро. Не може да е така, нали?

— Съществувал си само потенциално — предположи Архиканцлерът.

— Нима?

Ридкъли се втрещи.

— Ох, аз го направих!… Подхвърлих нещо на младия Стибънс за пиянството и махмурлука…