Тери Пратчет - Дядо Прас

— Изобщо не ти вярвам.

— Излитат от ушите му, пърхат наоколо и чуруликат.

— Познато явление — мъдро закима гарванът. — Досущ като червеношийките. Бих повярвал на какви ли не обвинения срещу тях…

О, богът изпъшка.

Сюзън изведнъж осъзна, че не би могла да го изостави. Поне изглеждаше като човек — имаше си две ръце и два крака. Щеше да замръзне до смърт тук. Разбира се, боговете или дори О, боговете едва ли се поддаваха на бялата смърт. Но не можеш просто да зарежеш някого ей така. Тя се възгордя от тази откъслечна проява на нормално мислене.

Пък и се надяваше да изкопчи от него някои отговори, стига да е буден достатъчно дълго, за да чуе въпросите.

От дълбините на гората животински очи проследиха как си тръгват.

Господин Кръмли седеше на влажните стъпала и хлипаше. Изобщо не можеше да се добере до Пещерата. Опиташе ли се да проникне в тълпата, брауновото движение на деца и родители просто го избутваше навън.

— Бива си я вечерта, уважаеми. Вдигна глава и изгледа с безразличие дребната и някак асиметрична фигура.

— Вие да не сте от гномите? — попита посърнал, след като мислено изчерпа останалите възможни обяснения.

— Не, господине. Не съм от тях. Аз съм ефрейтор Нобс от Стражата. А този с мен е редови страж Визит. — Съществото прочете с усилие драсканиците по смачканото листче в лапата си. — Вие да не сте господин Кръми?

— Кръмли!

— Да, де. Пратихте човек да ни повика и ние се отзовахме навреме. Нищо, че е Прасоколеда и стават какви ли не щуротии навън, пък и е време да понамокрим гърлата, ха-ха. Няма страшно. Тежкарчо… тоест редови страж Визит, и без това не пие, религията му забранява. Е, аз пия, ама се писах доброволец. Да изпълним дълга си, нали разбирате.

Нобс отдаде чест или поне си въобразяваше, че стори нещо подобно. Пропусна да добави: „А угодиш ли на богат гадняр като тебе, може и да си тръгнеш с две-три бутилчици отлежало или нещо по-сериозно.“ Нямаше нужда. Самата му поза подсказваше какво трябва да последва.

За жалост психическото състояние на годподин Кръмли не го правеше особено досетлив. Той се изправи и посочи с треперещ показалец.

— Искам да се качите там и да го арестувате!

— Кого, господине?

— Дядо Прас!

— И по какво обвинение, господине?

— Защото си седи най-нагло в Пещерата и раздава подаръци!

Ефрейтор Нобс се замисли.

— Уважаеми, вие да не почнахте празника отрано? — попита с надеждата само в това да е проблемът.

— Аз изобщо не пия!

— Много достойна позиция, гражданино — похвали го редови страж Визит. — Алкохолът опетнява душата. Осори, Книга втора, Стих двадесет и четвърти.

— Не виждам какво ви мъчи, господине — продължи озадаченият ефрейтор Нобс. — Нали Дядо Прас уж тъкмо подаръци трябва да раздава?

Наложи се и господин Кръмли да поумува. До този момент не бе разнищил бъркотията в главата си, само преживяваше фундаменталната несправедливост.

— Този е измамник! — заяви накрая. — Именно! Натрапи ни се против волята ни!

— Отдавна си го мисля — сговорчиво отбеляза ефрейтор Нобс. — Всяка година си викам: „Как тъй Дядо Прас ще седи по две седмици в някакъв си магазин в Анкх-Морпорк? Нали уж е много зает по това време?“ Знаех си аз, че е някой старец с фалшива брада.

— Исках да кажа… — Господин Кръмли се опита да стъпи на по-твърда почва. — Не е онзи Дядо Прас, който наемаме, а друг, който нахлу насила!

— Май схванах. Не е истинският измамник, а друг?

— Ами… да… не…

— И започна да подарява разни неща?

— Именно! А това непременно е престъпление! Нали?

Ефрейтор Нобс се почеса по носа.

— Е, донякъде. — Нямаше желание да се прости лесно с шанса да се облажи за празника. Осени го идея. — Вашата стока ли раздава?

— Не! Донесе си свои неща!

— Брей… Ако раздаваше вашата стока — да, щеше да има проблем. Почне ли да липсва нещо, то си е сигурен знак за престъпление. Ама да се появява още нещо отникъде… Няма за какво да се хванеш, щом не са разчленени ръце и крака, ако се сещате…

— Това е магазин — стигна до същността господин Кръмли. — Ние не подаряваме стоката. А как ще се надяваме хората да купуват, ако някой раздава? Моля ви, изведете го оттук.

— Значи да арестуваме Дядо Прас, а?

— Да!

— Навръх Прасоколеда?

— Да!

— Във вашия магазин?

— Да!

— Пред всички ония дечица?

— А-а… — За свой ужас господин Кръмли си представи картинката, скицирана бегло от ефрейтор Нобс. — Зле ли ще изглежда според вас?

— Господине, ами как да изглежда добре?