Тери Пратчет - Дядо Прас

А това плашеше повече дори от моментите след преминаване на някоя оплетена площадка — изведнъж се усещаш, че вървиш нагоре, като слизаш по обърнатите надолу стъпала, пък далечният под се е превърнал в таван. Сайдни забеляза, че и коравите грубияни зажумяват. А Тийтайм припкаше през три стъпала наведнъж и се кискаше като момченце, получило нова играчка.

Стигнаха до една площадка и тръгнаха по коридора. Другите страшилища се бяха скупчили пред затворена врата.

— Залостил се е вътре — съобщи Мрежестия.

Убиецът почука спокойно.

— Ей, ти! Я излизай бързичко. Давам ти дума, че нищо лошо няма да те сполети.

— Не!

Тийтайм се дръпна.

— Банджо, разбий вратата.

Великанът се заклатушка напред. Ключалката издържа само първите два могъщи ритника. Стражът трепереше зад съборен на пода шкаф. Сви се, щом зърна Тийтайм.

— Какво търсиш тук? — извика дрезгаво. — Кой си ти?

— Колко се радвам, че попита… Аз съм най-ужасният ти кошмар — изрече весело убиецът.

Другият потръпна.

— Значи… онзи с гигантската зелка и въртящия се нож?

— Моля? — смути се за миг убиецът.

— Аха, трябва да си от съня, в който пропадам надолу, а вместо земя под мен има…

— Не, всъщност…

Мускулите на стража омекнаха от потрес.

— Ох, само не кошмарът, дето навсякъде е кал, а после всичко посинява и…

— Не, не, аз…

— Да му се не види, тогава е онзи с вратата, а зад нея няма под, долу пък са грамадните нокти…

— Не! — изсъска Тийтайм и извади кама от ръкава си. — Аз съм кошмарът, в който един човек изскача изневиделица и те намушква смъртоносно.

Стражът се ухили.

— А, това ли било. Не е нищо особено…

Свлече се, когато убиецът протегна много бързо ръката си. После избледня и се разтвори във въздуха като всички други преди него.

— Доколкото разбирам, извърших акт на милосърдие — промълви Тийтайм. — Е, наближава Прасоколеда, тъкмо е време за добри дела.

Смърт стоеше насред занималнята, а възглавницата се плъзгаше полека надолу под червената му мантия. По килима падаха и се топяха бучици мърляв сняг.

А лицето на Сюзън аленееше от неудържим гняв.

— И защо? — възклицаваше, обикаляйки го с котешки стъпки. — Та това е Прасоколеда! Уж трябва да е весело! Хората искат да си отпуснат душите, да плюскат до пръсване! И да се видят с роднини… — Преглътна набързо изречението. — Тоест време хората наистина да се почувстват хора. Но нямат нужда от скелет до празничната трапеза! Особено, искам да подчертая това, ако носи фалшива брада и си е пъхнал идиотска възглавница под мантията! Питам те — защо?!

Смърт губеше самообладание.

— АЛБЪРТ ТВЪРДИ, ЧЕ ТАКА СЪМ ЩЯЛ ДА ВЛЯЗА В РОЛЯТА. Ъ-Ъ… РАДВАМ СЕ ДА ТЕ ВИДЯ…

Чу се влажен звук и Сюзън се извъртя бясно, доволна да отприщи напрежението за миг.

— Не си мисли, че можеш да го правиш зад гърба ми! Това пред теб е грозде, разбра ли? Махни се веднага от купата с плодовете!

— Защо пък да не проверя? — тросна се птицата откъм масата.

— А ти не пипай ядките!

— ПИШУК — съгласи се малко неясно Смърт на мишките и преглътна припряно.

Тя отново се вторачи в големия предрешен скелет. Пухеното му шкембе висеше малко над коленете.

— Това е много приятен дом — подхвана тя с плашещо спокойствие. — И работата ми харесва. Истинска е, среща ме с нормални хора. Така се надявах да живея обикновено! И изведнъж старият цирк пак се изтърсва в града. Погледнете се само! Не знам какво сте намислили, но най-добре е всички да си тръгвате, ясно? Това си е моят живот. Не ви е работа да ми се бъркате. Няма да ви…

Глуха псувня, дъжд от сажди… и кльощав старец падна в камината.

— Бум! — подвикна шеговито той.

— Ами да, защо ли не се сетих! — избухна Сюзън. — Ето ви го и гномчето Албърт! Каква приятна компания! Но ако дойде и истинският Дядо Прас, май няма да има място за него!

— ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ НАС — увери я Смърт.

Възглавницата полегна мудно на килима.

— А защо? И двете деца му писаха. Има си правила, между другото.

— ДА, ИМА ПРАВИЛА. СЪСТАВИХ СИ СПИСЪК. НИТО ЕДНО НЕ ПРОПУСНАХ.

Албърт смъкна зелената шапчица от главата си и изтръска саждите.

— Вярно е, дори провери два пъти да не е забравил нещо. Тук намира ли се нещо за пиене?

— Добре де, защо се появи? — нахвърли се пак Сюзън срещу Смърт. — Ако си дошъл по работа, тази премяна издава невероятно лош вкус…

— ДЯДО ПРАС Е… ВЪЗПРЕПЯТСТВАН.

— Точно на Прасоколеда ли?!

— ДА.

— Какво стана?

— ТОЙ Е… ХМ, НЕКА ПОМИСЛЯ МАЛКО… НЯМА СЪОТВЕТСТВАЩА ЧОВЕШКА ДУМА, ТАКА ЧЕ… ЩЕ СЕ ЗАДОВОЛИМ С „МЪРТЪВ“. ДА. ТОЙ Е МЪРТЪВ.