Тери Пратчет - Шовинист

— Командир Ваймс?

— Да, сър?

— Ще бъдете ли така добър да организирате един отряд от вашите по-опитни мъже, да осъществите връзка с данъчните и заедно да съберете натрупаните дългове? Секретарят ми ще ви даде списъка на по-големите длъжници.

— Слушам, сър! А ако окажат съпротива, сър? — попита Ваймс, гадничко захилен.

— O, но как биха могли да окажат съпротива? Това е волята на нашите градски първенци. — Той пое подадения му от секретаря лист хартия. — Нека да погледнем… В началото на списъка…

Лорд Селачии се закашля припряно.

— Мисля, че е прекалено късно за подобен род нелепости.

— Водата под моста се е сменила прекалено много пъти — отбеляза лорд Дауни.

— Мъртво и заровено — подхвърли господин Въртел.

— Аз си плащам моите — обобщи Ваймс.

— Нека да рекапитулираме, в такъв случай — каза Ветинари. — Не вярвам, че някой би искал да види как две зрели нации се боричкат за парче скала насред морето. Ние не искаме да се сражаваме, но…

— Само ако започнем, ние ще им покажем на тия шовинисти как… — започна лорд Селачии.

— Нямаме кораби. Нямаме хора. Нямаме и пари — напомни лорд Ветинари. — Разбира се, владеем изкуството на дипломацията. Удивително е колко може да бъде постигнато, само ако се налучкат правилните думи.

— Да, но за нещастие хората слушат правилните думи с готовност, само ако са подкрепени с по-остро копие — отбеляза лорд Дауни.

Лорд Селачии стовари юмрук върху масата.

— Не ни трябва да разговаряме с тези хора! Уважаеми лордове… господа… на нас се пада да им покажем, че не могат просто да ни подритват насам-натам. Трябва да възстановим военната повинност!

— O, частни армии ли? — попита Ваймс. — Под командването на някой, чиято военна квалификация е в наличието на пари, за да купи няколко хиляди смешни шапки за хората си?

Някъде по средата на масата една тъмна фигура рязко се облегна назад. До този момент Ваймс го смяташе за заспал и наистина, когато заговори, лорд Ръждьо все едно се прозяваше.

— Чиято квалификация, господин Ваймс, се дължи на хиляда години родословен подбор на водачески дарби.

Това „господин“ се удари силно и отскочи от нагръдника на Ваймс. Той, естествено знаеше, че е господин, винаги ще бъде господин, вероятно беше дамгосан да бъде господин, но проклет да е, ако не е „сър Самюъл“ за някой, който произнася „години“ като „гадини“.

— Ах, родословен подбор… Значи това било необходимо, за да изпратиш хората си на сигурна смърт от чиста…

— Господа, моля ви! — Патрицият поклати глава. — Нека не се караме помежду си. Това, в крайна сметка, е военен съвет. Колкото до възстановяването на военната повинност, ваше право още от древни времена е да свиквате войска. Едно от задълженията на благородника е да събира въоръжени мъже по време на нужда. Историята е на ваша страна. Има достатъчно ясни прецеденти и аз няма да тръгна срещу тях. Трябва да подчертая, че не бих могъл да си го позволя дори.

— Ще ги оставите да си играят на войници? — изсъска Ваймс.

— Но, Командир Ваймс — започна господин Бърли с усмивка. — Самият вие като военен ще трябва…

Понякога хората се опитват да привлекат вниманието на околните, като викат. Могат и да ударят по масата или дори да се нахвърлят върху опонента си. Но Ваймс успя да постигне същия ефект, като просто замръзна, без да прави нищо. От него само струеше хлад. Чертите на лицето му се вкамениха като на статуя.

— _Аз не съм военен._

Бърли допусна грешката да се усмихне обезоръжаващо.

— Е, шлемът и оръжието, и всичко останало… В крайна сметка си е едно и също, нали?

— _Не. Не е._

— Господа… — Лорд Ветинари опря длани на масата в знак, че срещата е приключила. — Само мога да повторя пред вас, че утре ще обсъждам проблема с принц Куфурах…

— Чух добри отзиви за него — обади се лорд Ръждьо. — Строг, но справедлив. Човек само може да приветства онова, което прави в изостаналите райони на страната си. Той е един особено…

— Говорите за принц Кадрам — поправи го Ветинари. — Куфурах е по-младият му брат. Той пристига тук в качеството си на специален пратеник.

— Хм, оня ли? Та той е един нехранимайко! Измамник! Лъжец! Говори се, че взима подк…

— Благодарен съм ви за дипломатическия принос. Но ще трябва да приемем фактите такива, каквито са. Това е единственият начин. Нашите две нации имат много общи интереси. Фактът, че принц Кадрам изпраща собствения си брат да разреши проблема, говори много за сериозността, която проявява. Това е ясен намек към международната общност.