Тери Пратчет - Шовинист

— Добро място за историята, съгласен съм — произнесе тържествено Патрицият.

— А защо не ни харесват сега? Пари ли им дължим?

— Не. Повечето от тях дължат пари на нас. Което, разбира се, е далеч по-добра причина да ни мразят.

— Ами какво става със Сто Лат и Псевдополис, и другите градове? — попита лорд Дауни.

— И те не ни харесват особено.

— Защо? Нали имаме общо историческо наследство — озадачи се лорд Селачии.

— Да, милорд, но общото ни историческо наследство се състои най-вече във водене на войни едни с други. Не бих могъл да предположа голяма подкрепа от тяхна страна. Което е в известна степен нещастно обстоятелство, защото фактически ние нямаме армия. Аз не съм, разбира се, военен, но според широко разпространеното виждане армията е жизнено важна за успешното водене на една война. — Той огледа седящите около масата. — В действителност Анхк-Морпорк винаги се е противопоставял решително срещу поддържането на редовна армия.

— Всички ние знаем защо хората не вярват на армиите — каза лорд Дауни. — Множество въоръжени мъже, размотаващи се без работа… започват да им идват разни идеи…

Ваймс видя как няколко физиономии се завъртяха в негова посока.

— Милорд — изрече с кристално ясен глас, — възможно ли е това да е препратка към Скалоликия Ваймс, който е повел градската стража на бунт срещу управлението на тираничния монарх в опит да извоюва някаква форма на свобода и правосъдие за града? Струва ми се, че е именно така! И той е бил Командир на Градската Стража по него време! За бога, наистина е бил! И бил ли е той обесен и разчленен и погребан в пет различни гроба? И да не би случайно той да е далечен предшественик на днешния Командир? Слушайте какво ви казвам, съвпаденията просто се трупат едно след друго, нали? — Гласът му премина от маниакална учтивост в глухо ръмжене. — Вярно е! И нека да приключваме с този въпрос! Сега — някой има ли да добави нещо по въпроса?

Откъм събралата се група се разнесе шумно разместване на столове и хорово прочистване на гърла.

— А не можем ли да използваме наемници? — попита Богис.

— Проблемът с наемниците е — отвърна Патрицият, — че на тях трябва да им се плати, за да започнат да се бият. И ако човек няма невероятен късмет, по-късно се налага да им плаща, за да престанат.

Селачии стовари юмрук върху масата.

— Много добре, тогава е ред на патриотите! — озъби се той. — Градът ще се справи с това!

— Със сигурност — потвърди лорд Ветинари. — Особено ако намерим достатъчно пари. Аз тъкмо възнамерявах да отбележа, че ние не бихме могли да си позволим наемници.

— Но как е възможно? — възкликна лорд Дауни. — Нали всички си плащаме данъците!

— Ах, предполагах, че ще опрем и до тази дреболия.

Ветинари протегна ръка и секретарят му, който изглеждаше непрестанно нащрек, напъха в нея лист хартия.

— Нека да погледнем сега… а, да. Гилдията на убийците — брутна печалба за миналата година: 13 207 048 анкх-морпоркски долара. Данъци, платени за миналата година — 47 долара, 22 пенса и нещо, което след щателно проучване се оказа, че е хершебиански половин донг, равняващ се на една осма пени.

— Всичко си е абсолютно законно! Гилдията на счетоводителите…

— Ах, да! Гилдията на счетоводителите: брутна печалба от 7 999 011 анкх-морпоркски долара. Платени данъци: нула. Но освен това те кандидатстват за връщане на данъчен кредит в размер на 200 000 долара.

— Но в крайна сметка всичко, което успяхме да получим от градската управа, беше, ако мога така да се изразя, еквивалентно на хершебианския половин донг — заяви господин Фрострип от Гилдията на счетоводителите.

— Каквото повикало, такова се обадило — меко произнесе Ветинари и побутна настрана листа. — Събирането на данъци, господа, в голяма степен прилича на млеконадоя. Номерът е да изстискаш максимално количество мляко при минимум мучене. И наистина се страхувам, че единственото, което успявам да получа напоследък, е мученето.

— Искате да кажете, че Анкх-Морпорк е банкрутирал? — попита Дауни.

— Разбира се. Като същевременно е претъпкан с богати граждани. Вярвам, че те са се постарали да вложат печалбата си в закупуване на мечове.

— И Вие сте позволил това масово избягване на данъците? — разгневи се лорд Селачии.

— O, никой не е избягвал да плаща данъци — каза лорд Ветинари. — Просто никой не си ги плаща.

— Но това е отвратително състояние на нещата!

Патрицият повдигна вежди.