Тери Пратчет - Шовинист

— Ах. Това е най-после някакво успокоение.

— Да. — Бърли гледаше нещастно. — Както и да е, в производството на оръжие… важното нещо…

— Сигурно искахте да кажете за оръжейния бизнес, че той е бизнес.

Бърли изглеждаше сякаш тъкмо са го откачили от една кука, само за да го обесят на по-голяма кука.

— Ъ-ъ… да.

— И фактически оръжията са за продан.

— Ъ-ъ… именно.

— На всеки, който би искал да ги купи.

— Ъ-ъ… да.

— Независимо от каузата, за която те ще бъдат използвани.

Производителят на оръжие изглеждаше оскърбен.

— Моля? Но разбира се. Те са оръжия.

— И аз подозирам, че Клач е бил доста доходен пазар през последните години.

— Ами, да… Серифът имаше нужда да умиротвори пограничните си райони…

Патрицият протегна ръка. Секретарят Дръмнот му връчи лист хартия.

— „Великият изравнител“ — преносим върху платформа 500-фунтов арбалет — прочете той. — И, нека видим нататък… „Метеор“ — автоматизиран хвърляч на шурикени, обезглавява от двайсет крачки, връщаме парите в случай на непълно обезглавяване?

— Чували ли сте някога за д’регите, Ваше превъзходителство? — попита Бърли. — Говори се, че единственият начин да бъде умиротворен някой от тях е да го удариш много пъти със секира по главата и да погребеш каквото остане под някоя скала. А дори тогава е за предпочитане да избереш по-тежка скала.

Патрицият май се съсредоточи върху илюстрацията на „Дервишът“ — бола с ласо, остро като бръснач. Настъпи болезнена тишина, която Бърли се опита да запълни. А това винаги е било грешен ход.

— Разбира се, осигуряваме така необходимите за Анкх-Морпорк работни места.

— Изнасяйки оръжия за други държави — подчерта лорд Ветинари. Върна листа на секретаря си и закова Бърли с приятелска усмивка. — За мен е удоволствие да науча, че индустрията се развива така добре. Ще се постарая на всяка цена да го запомня. — Той внимателно допря длани една до друга. — Положението е сериозно, господа.

— Чие? — попита Бърли.

— Моля?

— Какво? О… аз просто си мислех за нещо друго, Ваше превъзходителство…

— Аз тъкмо се канех да отбележа факта, че известен брой от нашите граждани са отишли на онзи нещастен остров. Както и, доколкото разбрах, група клачианци също.

— За какъв дявол им е на нашите хора да ходят там? — попита господин Богис от Гилдията на крадците.

— Защото по такъв начин те демонстрират млад пионерски дух, търсят богатства и… допълнително препитание из новите земи.

— А клачианците защо са там? — каза лорд Дауни.

— О-о, защото са една пасмина от безпринципни опортюнисти, които винаги са готови да заменят нищо за нещо — отвърна лорд Ветинари.

— Майсторско обобщение, милорд, ако бих могъл да се изразя така — вметна Бърли, който усети, че имаше да наваксва.

Патрицият погледна за миг бележките пред себе си.

— O, дължа ви извинение. Очевидно съм прочел последните две изречения в обратен ред… Господин Въртел, вярвам, че искахте да кажете нещо?

Президентът на Гилдията на адвокатите прочисти гърлото си. Прозвуча като предсмъртно хриптене и на практика си беше точно така, понеже човекът беше зомби от няколкостотин години насам. Нямаше значение, защото според историческите хроники господин Въртел просто започнал да работи и през обедната си почивка.

— Да, наистина — започна той, като отвори масивен юридически том, — историята на град Лешп и околните му земи е в известна степен неясна. Известно е, че е бил над водата до преди около хиляда години, като писмените сведения сочат, че се е смятал за част от Анкх-Морпоркската империя…

— Какво е естеството на тези исторически сведения и казват ли ни те кой е считал така? — осведоми се Патрицият.

Вратата се отвори и Ваймс пристъпи в залата.

— А, Командир Ваймс, моля заповядайте. Продължете, господин Въртел.

Зомбито не обичаше да бъде прекъсвано. То се покашля отново.

— Милорд, писмените сведения за изгубената земя датират отпреди няколкостотин години. И естествено, това са наши записи.

— Само наши?

— Трудно ми е да си представя как някой друг би могъл да предяви претенции — изрече сурово адвокатът.

— Клачианците например? — подсказа Ваймс от далечния край на масата.

— Сър Самюъл, в клачианския език дори няма дума за адвокат.

— Няма ли? Браво на тях.

— Нашата гледна точка е — Въртел леко завъртя стола си, за да не гледа към Ваймс, — че новата земя е наш Екстра-Териториален Издигнал се Доминион и, което е още по-важно, Acquiris Quodcumcue Rapis. Осведомиха ме, че пръв на нея е стъпил един от нашите рибари.