Тери Пратчет - Истината

Прахът изригна нагоре, придоби форма… и Ото примигваше, опипвайки се, за да провери всичко ли си е на мястото. Зърна Уилям и му се ухили до ушите, както може само един вампир.

— Гозподин Уилям! Дадохте ми много полезен зъвет!

— Ъ-ъ… Какъв? — изломоти Уилям, вторачен в иконографа, изпод чийто капак се изнизваха струйки жълтеникав пушек.

— Казахте ми да зи нозя малък авариен запаз от… онази думичка с „к“. Окачих го на врата зи, за да зе зчупи, когато има произшезтвие… и ето ме!

Той повдигна капака и издуха пушилката. Отвътре се чуваше много тиха кашлица.

— Ако не зе лъжа, имаме узпешно гравирана знимка! И това отново доказва какво можем да позтигнем, когато мозъците ни не за замъглени от мизли за отворени прозорци и зтройни шии. Впрочем такива мизли изобщо не ми зе мяркат в главата, защото зъм пълен въздържател.

Ото бе внесъл и забележими промени в облеклото си. Вместо традиционния фрак, толкова обичан от неговата раса, носеше елек с неизброими джобове. Бе ги натъпкал с храна за духчета, кутийки с бои, чудновати приспособления и други неизменни атрибути в иконографския занаят.

Все пак бе уважил традицията — елекът беше черен и обточен с червено по ръбовете.

Уилям благо разпита семейството, гледащо унило как димът в къщата им се сменя с облаци пара. Установи, че пожарът е бил загадъчно причинен от загадъчно самозапалване поради загадъчно прелял върху печката тиган с нажежена мас.

Остави ги да ровят в почернелите останки.

— И това е поредният репортаж — промърмори, прибирайки бележника си. — Кара ме да се чувствам донякъде като вампир… Ох, извинявай!

— Няма нищо — успокои го Ото. — Разбирам ви. Ще зе възползвам от повода да ви благодаря, че ми дадохте тази работа. Озобено защото виждам колко зе изнервяте. И това разбирам.

— Изобщо не се изнервям! — разпалено отрече Уилям. — Съвсем свободно общувам с другите раси!

Изражението на Ото беше приветливо, но погледът му стана пронизващ… както си е присъщо на вампирите.

— О, да, забелязвам колко зе зтараете да зе държите приятелзки з джуджетата. Много зте добър и з мен. Похвално е да полагате такива узилия…

Уилям отвори уста да възрази, но се отказа.

— Добре де… Виж какво, така ме възпитаваха. Моят баща е… голям защитник на човечеството. Ха, не човечеството в смисъл на… По-скоро е противник на…

— Да, да, долових змизъла.

— Но нищо не тая в душата си, ясно? Всеки от нас може да решава сам какъв да бъде!

— Да, да, не озпорвам това. А ако изкате зъвет как да зе държите з жените, замо трябва да попитате.

— Че защо да търся съвет за… жените?

— О, нямах предвид нищо конкретно — невинно отвърна Ото.

— Впрочем ти си вампир. Какъв съвет бих могъл да очаквам от теб по въпроса за жените?

— Ох, отпушете зи ноза и подушете този чезън, както казваме ние! Какви злучки бих могъл да зподеля з ваз… — Ото помисли малко. — Но няма да го зторя, защото вече не върша такива неща, откакто прозрях зветлината. — Той сръга с лакът изчервения като домат Уилям. — Замо ще зпомена, че те не винаги пищят…

— Това не беше ли лека проява на безчувственост от твоя страна?

— Е, така беше в лошите зтари времена — припряно избълва Ото. — Зега за мен няма нищо по-добро от чаша вкузно какао и приятна пезен около хармониума в нашата зала. О, да. Няма никакво зъмнение.

Оказа се обаче, че не е лесно да се върнат в редакцията с репортажа и снимките си. Дори беше трудно да проникнат на Бляскавата улица.

— Може би зами зи го изпрозихме — викна Ото в ухото на Уилям. — Двадезет и пет долара за много пари.

— Какво? — кресна Уилям.

— КАЗАХ, ЧЕ ДВАДЕЗЕТ И ПЕТ ДОЛАРА ЗА МНОГО ПАРИ!

— КАКВО?

Всеки на Бляскавата улица носеше куче, водеше куче, беше влачен от куче или хапан от чуждо куче. Лаят надхвърляше границата на обикновените звуци и блъскаше по тъпанчетата на ушите като ураган от стари железарии.

Уилям издърпа Ото в един вход, където врявата беше само непоносима.

— Не можеш ли да направиш нещо? — изкрещя с все сила. — Иначе никога няма да се промушим!

— Какво например?

— Е, знаеш… Каквото умеят чадата на нощта.

— О, това ли… — Ото се навъси. — Много шаблонно отношение, откровено казано. Като зте подхванал тази тема, защо не поизкате и да зе превърна в прилеп? Уверявам ви, вече не върша такива неща!

— А сещаш ли се за нещо по-добро?

На броени крачки от тях ротвайлер се опитваше настървено да схруска кокер шпаньол.

— Е, добре…