Тери Пратчет - Истината

Зъбите му изчегъртаха от поредния удар, раздрусал пода.

Уилям се помъчи да фокусира поглед.

Стаята беше пълна с джуджета, които се трудеха около два дълги тезгяха. А в отсрещния край неколцина се тълпяха около нещо, наподобяващо сложен тъкачен стан.

Стаята пак се разтърси.

Уилям си разтри челото и попита:

— Какво става?

Най-близкото джудже вдигна глава към него и настойчиво сръга с лакът съседното. Безмълвното съобщение бе предадено по редиците и помещението изведнъж притихна. Десетина чифта сериозни джуджешки очи се вторачиха в Уилям.

Никой не може да се мери с джуджетата по пробойната сила на погледа. Вероятно ефектът се постига заради малката площ лице, което се вижда между задължителния кръгъл железен шлем и брадата. Джуджешкото изражение е по-концентрирано.

— Ъ-ъ… — проточи Уилям. — Здрасти…

Първо се размърда едно от джуджетата до голямата машина.

— Я се хващайте на работа, момци — нареди то и строго изгледа Уилям някъде в областта на слабините. — Добре ли сте, ваше благородие?

Уилям направи гримаса.

— Ъ-ъ… Какво се случи? Аз… ами… спомням си някаква каруца, после нещо ме удари…

— Изтървахме я по надолнището — осведоми го джуджето. — И товарът се хлъзна. Много съжалявам.

— А какво стана с господин Диблър?

Джуджето наклони глава настрана.

— Онзи кльощавият с наденичките ли?

— За него говоря. Той пострада ли?

— Не ми се вярва — сдържано отвърна джуджето. — Успя да продаде на младия Гръмтопор наденичка в хлебче, поне това е сигурно.

Уилям се замисли над факта. Анкх-Морпорк бе подготвил множество клопки за непредпазливия потребител.

— В такъв случай… Добре ли е господин Гръмтопор?

— Вероятно. Преди малко извика иззад вратата, че много му е олекнало, но засега ще си седи там, където е.

Джуджето бръкна под близкия тезгях и намръщено подаде на Уилям правоъгълен предмет, увит в мърлява хартия.

— Май е ваше.

Уилям извади дъската си. Колело на каруцата я бе сцепило точно по средата, пък и мастилото беше размазано. Въздъхна.

— Извинете, значи — подхвана джуджето, — но за какво ви е това?

— Отпечатък, приготвен за гравиране — отговори Уилям и се зачуди как да обясни процеса на джудже, дошло наскоро в града. — Сещате ли се? Гравиране? Ами… Почти магически начин да се сдобиете с много копия на нещо написано. Уви, май се налага да го направя наново.

Джуджето го изгледа странно, взе дъската и се вторачи в нея.

— Вижте — подхвана Уилям, — гравьорът маха излишното дърво и…

— Оригиналът още ли е у вас? — прекъсна го джуджето.

— Моля?

— Питам за оригинала — търпеливо повтори джуджето.

— О, да.

Уилям бръкна в джоба на палтото си и извади листа.

— Може ли да го взема за малко?

— Ами няма проблем, но после ще ми е необходим, за да…

Джуджето плъзна поглед по редовете, обърна се и тупна звънко по шлема стоящото наблизо джудже.

— Дванадесет пункта, десет междуредово, формат писмо — нареди и му връчи листа.

Стреснатото джудже кимна послушно и дясната му ръка зашари бързо по гъсто подредени кутийки, избирайки мънички нещица.

— Аз трябва да се прибирам, за да… — започна пак Уилям.

— Ще стане бързо — успокои го главното джудже. — Бихте ли дошъл насам? Това може би ще е интересно за човек на словото като вас.

Уилям го последва край редицата трудещи се джуджета към машината, която неспирно подрусваше сградата.

— А, гравьорска преса — налучка след миг.

— Тази не е съвсем същата — увери го джуджето. — Ние я… променихме малко.

Взе голям лист от купчината хартия до пресата и го връчи на Уилям.

ГУНИЛА ДОБРОВРЪХ И СИЕ

Почтително уведомяват,

че предлагат услугите на своята нова

КОВАЧНИЦА ЗА ДУМИ.

Начин за изработване

на множество отпечатъци

Невиден до днес.

Приемливи цени.

Зад „Кофата“ на Бляскавата улица, до Шосето

на петмезената мина, град Анкх-Морпорк.

— Как ви се струва? — стеснително попита джуджето.

— Вие ли сте Гунила Добровръх?

— Аз съм. Е, какво ще кажете?

— Ами-и… Признавам, че буквите са много хубави и равни. Само че не виждам какво му е новото. Пък и не се пише „невиден“. Трябва да е „невиждан“. Ще се наложи да гравирате текста наново, ако не искате хората да ви се смеят.

— Сериозно? — вдигна вежди Добровръх и побутна един от колегите си. — Ей, Получер, подай ми „ж“ и „а“, деветдесет и шест пункта. Благодарско.

Наведе се над пресата, взе дълъг лост и зачовърка нещо в недрата на механизма.