Тери Пратчет - Истината

Разбира се, налагаше се да внимава, оставяше празно място след „До моя благороден клиент“ и където още беше подходящо, за да ги попълни според получателя. Дори при такива разноски му оставаха почти трийсетина долара месечно, а работеше ден-два.

С трийсет-четирийсет долара един младеж със скромни изисквания можеше да преживее в Анкх-Морпорк. Освен това продаваше фурмите. Би могъл и да спестява от храна, като излапа товара, но знаеше, че скоро ще предпочете гладната смърт пред тази диета.

Пък и постоянно припечелваше по нещо допълнително. Светът на писмената беше като затворена кни… да, де, като затворено загадъчно хартиено нещо за повечето обитатели на Анкх-Морпорк. И ако все пак се сблъскваха с необходимостта да напишат нещо, немалко от тях минаваха под табелата „Уилям дьо Слов — писане на разни неща“ и се качваха по скрибуцащите стъпала.

Например джуджетата. Те неспирно прииждаха към града да си търсят работа. Първото нещо беше да пратят писмо у дома, за да споделят колко им е провървяло. Случката беше предвидима, дори ако джуджето се сблъскаше с толкова лош късмет, че от глад си изядеше шлема. Затова Уилям накара господин Крипслок да му отпечата няколко десетки стандартни писма, които с попълването на съответните пролуки в редовете ставаха напълно приемливи.

Умилени родители на джуджета навсякъде из планините пазеха като съкровища писма с горе-долу следния текст:

Скъпи (Маму и Тати),

Ами аз пристигнах тука здрав и читав, настаних се (на улица „Петльова човка“, номер 109, в Сенките). Всичко ми е наред. Намерих си много свястна работа при (ССПГ Диблър, предприемчив търговец) и скоро ще натрупам куп пари. Помня сички убави поучения, дето ми ги изредихте. Хич не къркам в барове, нито се мешам между тролове. Ами туй е сичко засига, копнея да видя вас и (Емелия).

Въпросният обикновено се олюляваше, докато диктуваше. И всеки път Уилям се сдобиваше с двадесет лесно спечелени пенса. Предлагаше екстри — грижливо нагласяше правописа според клиента и му позволяваше сам да се справи с пунктуацията.

Тази вечер топящата се лапавица бълбукаше в улуците зад прозореца, а Уилям седеше в мъничкото си кабинетче над Гилдията на фокусниците и пишеше усърдно. Слушаше разсеяно безнадеждните, но неуморни повторения на нерушимите правила от чираците във фокусническия занаят. Имаха вечерни уроци в залата долу.

— … внимавайте. Готови ли сте? Тъй. Яйце. Чаша…

— _Яйце. Чаша_ — безчувствено мънкаше класът.

— … Чаша. Яйце…

— _Чаша. Яйце…_

— Магическо слово…

— _Магическо слово…_

— Фазаммм! Ей тъй става. А-ха-ха-ха-ха…

— _Фазаммм! Ей тъй става. А-ха-ха-ха-ха…_

Уилям придърпа листа към себе си, подостри ново перо, позяпа стената и написа:

И накрая нещо по-забавно. Разправят, че джуджетата умеели да превръщат оловото в злато, макар никой да не знае откъде тръгна тази мълва. Когато джуджетата вървят по обичайната си работа в града, досаждат им с викове: „Ей, дребосък, я покажи как се прави злато!“ Все пак само новодошлите в града си го позволяват, защото тук всички знаят какво те сполетява, ако наречеш джудже „дребосък“, а именно — смятай се за мъртвец.

Харесваше му да завършва писмата си весело.

Взе нова чемширена дъска и притисна изписания лист върху нея. Търкането с облото дъно на лъжица набързо прехвърли мастилото върху дървото, както и му осигури още няколко десетки долара и достатъчно фурми, за да го заболи коремът.

Днес щеше да остави дъската на господин Крипслок, а утре следобед на спокойствие ще вземе копията. С малко късмет щеше да ги разпрати до средата на седмицата.

Уилям облече палтото си, уви грижливо дъската във восъчна хартия и излезе в мразовитата нощ.

Светът се състои от четири елемента — Земя, Въздух, Огън и Вода. Този факт е известен дори на ефрейтор Нобс. Освен това не е съвсем верен. Има и пети елемент, обикновено го наричат Изненада.

Например джуджетата се научиха да превръщат оловото в злато по трудния начин. Разликата между него и лесния начин е, че трудният води до успех.

Джуджетата бутаха претоварената скърцаща каруца по улицата и се взираха напред през мъглата. Ледът се напластяваше по каруцата и украсяваше с висулки брадите им.

Нужна беше само една замръзнала локва.

За такива неща винаги можеш да разчиташ на добрата Сполука.

Мъглата се сгъстяваше, превръщаше всяка светлинка в мъждукане и поглъщаше звуците. На сержант Колън и ефрейтор Нобс им беше ясно, че тази нощ никоя варварска орда няма да включи превземането на Анкх-Морпорк в туристическите си планове. Стражите не виняха варварите за неохотата им.