Тери Пратчет - Нощна стража

Някой бързо се приближи и отвори вратата.

— Ако не си Уиликинс — изръмжа Ваймс, спрял погледа си върху иконома, — лошо ти се пише!

— Ваша светлост! Какво ви е сполетяло?! — възкликна икономът и го придърпа във фоайето.

— Нищо! — отсече. — Само ми дай чиста униформа мирно и тихо и не казвай на Сибил…

Отгатна всичко по изражението на Уиликинс.

— Какво й се е случило?!

Икономът се отдръпна. И мечка би се отдръпнала.

— Не се качвайте там, сър! Госпожа Доволсън казва, че е… доста трудно, сър. Не върви, ъ-ъ, както би трябвало…

— Детето роди ли се?

— Не, сър… я-я-явно не, сър. Много е… Госпожа Доволсън казва, че прави всичко по силите си, но може би… трябва да повикаме лекарите, сър.

— Заради раждане?!

Уиликинс се загледа в краката си. След двайсет години самообладание икономът трепереше. Никой не заслужаваше да се изправи срещу Сам Ваймс в такъв момент.

— Съжалявам, сър…

— Не! — сряза го Ваймс. — Не викай лекар. Аз познавам един лекар! И той знае всичко за… тези неща! Трябва да знае, иначе ще го…

Изтича навън тъкмо когато една метла кацна на моравата, пилотирана лично от архиканцлера.

— Реших, че не е излишно да дойда все пак — сподели Ридкъли. — Мога ли да направя нещо за…

Ваймс яхна метлата, преди магьосникът да е слязъл.

— Закарайте ме на Блещукащата улица. Можете ли? Това е… важно!

— Дръжте се, ваша светлост — нареди Ридкъли.

Стомахът на Ваймс сякаш се смъкна в краката му при вертикалното излитане. Отбеляза си като дребна задача да повиши Бъги Суайърз и да му купи мишелова, за който той отдавна мечтаеше. Всеки, готов да се подлага на такива преживявания ежедневно за благото на града, си заслужаваше напълно заплатата.

— Бръкнете в левия ми джоб — посъветва го Ридкъли, щом набраха височина. — Смятам, че там има нещо ваше.

Неуверено, напълно наясно какво може да се намери в джобовете на магьосник, Ваймс извади букетче хартиени цветя, връзка „флагове на нациите“ и… сребърна кутия за пури.

— Падна върху главата на ковчежника — съобщи архиканцлерът и заобиколи една чайка. — Надявам се да не е повредена.

— Ами… наред е — установи Ваймс. — Благодаря. Ъ-ъ… да я пъхна ли пак? Май в момента не разполагам с джобове.

„И тя е намерила обратния път — каза си. — У дома сме.“

— А цял комплект парадна броня се стовари върху Крилото за високоенергийна магия — продължи Ридкъли — и мога с радост да ви уверя, че е…

— …безнадеждно смачкана ли?

Архиканцлерът помисли малко. Знаеше мнението му за позлатата.

— Точно така, ваша светлост. Абсолютно разкривена е заради онези квантови нещица, подозирам.

Ваймс потрепери. Още беше гол. Дори омразната парадна униформа щеше да му е от полза тук. Но беше все едно. Позлатата, перата, значките, студът… имаше по-важни неща и винаги щеше да има.

Скочи от дръжката, преди метлата да е спряла, запрепъва се в кръг и налетя върху вратата на доктор Лоун. Заблъска с юмруци.

След малко вратата се открехна и познат глас, леко променен от възрастта, изрече:

— Какво има?

Ваймс бутна вратата докрай.

— Погледни ме, докторе.

Лоун го зяпна.

— Кийл?

В другата си ръка държеше най-голямата спринцовка на света.

— Не е възможно. Те погребаха Джон Кийл. Знаеш, че е така — отсече Ваймс. Едва сега видя спринцовката. — Какво, по дяволите, ще правиш с това?

— Всъщност поливам с мазнина пуйката. Кажи ми тогава кой си, защото приличаш на…

— Грабвай си всички неща за акушерство и ела с мен веднага — прекъсна го Ваймс. — Всички онези чудновати инструменти, които според теб вършат толкова добра работа. И ще те направя най-богатия лекар, живял някога на света — добави той, покрит само с кал и кръв.

Лоун посочи колебливо към кухнята.

— Само да извадя пуйката от…

— Зарежи пуйката!

— Вече й отрязах…

— По-живо!

Метлата не летеше особено добре с трима пътници, но все пак изпреварваше пешеходци, а Ваймс знаеше, че вече не може да тича. Остана без дъх и без сили още когато се добра до дома си. Сега и стоенето прав беше изпитание за неговата издръжливост. Или метлата, или пълзене.

Тя се спусна тромаво от небето и спря неустойчиво над моравата.

— Дамата е горе, в голямата спалня отляво — побутна Ваймс доктора. — Там има една акушерка, която нищо не може да направи. Колкото пари искаш. Върви.

Лоун тръгна забързано. Ваймс, подкрепян от Ридкъли, го следваше доста по-сковано, но когато стигнаха до вратата, оттам гърбом и съвсем бавно излезе докторът. Щом се появи, оказа се, че огромният арбалет на Детритус е опрян в носа му.