Тери Пратчет - Нощна стража

Застана пред тялото.

— Наистина — потвърди Ку и повдигна единия цилиндър. — Мислехме, че ще се наложи да ви убеждаваме да свалите цялата си броня, но ми се струва, че няма нужда.

— Защото тя ще си остане тук — добави Лу Цзе.

— Тук й е мястото, ако ме разбираш.

— Не — отрече Ваймс. — Изобщо нямам представа за какво говориш, по дяволите. — Докосна трупа.

— Толкова е студен. Спомням си това. Беше толкова студен.

— Така е, когато хората попаднат в моргата — делово отбеляза Метача.

— А сега, командире, внимавайте, моля ви — намеси се Ку. — Когато задействаме…

Ваймс вдигна глава, очите му блеснаха свирепо. Метача хвана ръката на Ку:

— Имаме малко работа за минута-две.

— Да, но е жизненоважно той да знае как…

— Казах, че имаме малко работа за минута-две — повтори Метача и направи гримаса.

— Тъй ли? Какво?! О… Да. Ъ-ъ… Имаме, ъ-ъ… малко работа. Да, работа… ъ-ъ… да.

Отдалечиха се. Ваймс ги виждаше да се движат напред-назад по улицата, като че мереха нещо.

Отново се взря в Джон Кийл. Но какво ли би могъл да каже? Съжалявам, че си мъртъв? Преди Кийл бе загинал на барикадите, а не в улична схватка. Но пак си беше мъртъв.

Ваймс имаше странни възгледи за религията. Отиваше на погребенията на стражници и присъстваше на религиозни церемонии, за да изпълни подобаващо задълженията си като Командир на Стражата, но останалото… Е, човек виждаше понякога неща, които правеха невъзможна не само вярата в говете, но и в обикновената човечност, а и в собствените очи. Доколкото си спомняше, Кийл бе настроен горе-долу по същия начин. Вършиш каквото има за вършене. Ако изобщо има богове, очакваш и те да постъпват така, като гледаш да не им се бъркаш в работата.

Какво да кажеш на едно мъртво ченге? Какво би искал той да му бъде казано? Аха… Наведе се към тялото.

— Сигурен съм, че Карсър ще се люшне на бесилото заради това — изрече и се изправи.

Зад него Метача се прокашля:

— Готов ли сте, ваша светлост?

— Колкото е нужно — отвърна Ваймс.

— Обяснявахме ти за бронята — продължи Метача. — Тя ще…

— Същественото, командире, е — прекъсна го Ку, — че вие и онзи тип Карсър заедно с всички дрехи и вещи, които имахте при появата си, образувате проточена междувремева аномалия, която е под значително напрежение.

Ваймс се извърна към Метача.

— Много, много е трудно да преместиш вещи от времето, на което принадлежат, но е несравнимо по-лесно да ги върнеш там, където са били — преведе му той.

Ваймс още го гледаше неразбиращо.

— Всичко се стреми, и то много силно, да остане там, където му е мястото — опита пак Метача.

— Ей в това си прав — натърти Ваймс.

— Ние само… го улесняваме по пътя — добави Метача. — Побутваме лекичко и всичко се намества. А ти се махаш оттук. Ял ли си нещо тази сутрин?

— Не съм!

— Значи няма да стане голяма цапаница — отбеляза Метача. Ваймс явно се озадачи и той продължи: — Несмляна храна. Ще си остане тук, да знаеш.

— Искаш да кажеш, че ще изскочи през…

— Не, не, не — припряно го успокои Ку. — Няма да забележите. Но ще е добре за вас да се нахраните до насита, когато се върнете.

— А бронята си остава тук, така ли?

Ку грейна:

— Да, ваша светлост. Всичко — превръзката на окото, чорапите и останалото.

— И ботушите ли?

— Да. Всичко.

— Ами гащите ми?

— Те също. Всичко.

— Значи ще се появя там гол-голеничък?

— Това облекло е на мода навсякъде — ухили му се Метача.

— И защо бронята ми беше на мен, когато дойдох тук? А проклетият Карсър си имаше ножовете, в това поне няма съмнение!

Ку отвори уста, но Метача го изпревари:

— До върха на планината ще те отведат хиляда крачки, но и един малък скок стига да се върнеш в подножието. Това стига ли ти?

— Е, май изглежда лог… — започна Ваймс.

— Лу Цзе, изобщо не се случва така! — оплака се Ку.

— Вярно — призна Метача, — но е поредната добра лъжа. Слушай, командире, нямаме адски могъща гръмотевична буря, нито пък запаси от време. Това е полева операция. Правим всичко по силите си. Ще те върнем заедно с твоя арестант, макар да е почти сигурно, че няма да попаднете на едно и съо място заради онези кванти. Достатъчно трудно е да се погрижим да не се появиш там петдесетина метра над земята, повярвай. А да изтласкаме и всичките ти дрехи, след като мястото им е тук… ще имаме нужда от твърде голяма мощност. Сега готов ли си? Трябва да се върнеш там, където стоеше. Доближи Карсър колкото се може по-скоро. Трябва да го сграбчиш, иначе ще остане тук.