Тери Пратчет - Пощоряване

И точно сега се оформяше един бой. Е, в известна степен. Все пак в известен смисъл и „Барабанът“ не беше подминат от прогреса. Тези дни човек не можеше просто ей така да си извади брадвата и да заналага някого. Хората имаха очаквания за една кръчмарска свада. Докато влизаше, Олян подмина голяма група мъже от едноухото, счупеноносово изповедание, свели глави в кръг в развълнувано съвещание:

— Гледай с’а, Боб, какво има да не му разбираш бе? Става дума за стил, бе! Добрият бой не става просто така. Не може просто да нахълтваш като някога. Виж с’а, Дейв Стридата, сложи си пак шлема бе, Дейв, ще е противникът отпред, а Базалт, който, както всички знаем, няма нужда от шлем, ще е противникът, идващ ти изотзад. Та такова, минали сме вече голите ръце, да речем Гробчо вече е изпълнил Развъртането на Пейката, малко ножки, ала-бала, минали сме целия номер с Люлеенето на Полилея, и тогава Вторият Стол, това си ти, Боб, скачаш право между техния Пети Номер и Бутилкаджията, замахваш със стола над главата ей така, извинявай Остър, и го стоварваш върху Номер Пет, бум, тряс и шест точки са ти в кърпа вързани. Ако Пети номер им го играе джудже, столът дори няма да го забави, ама няма да се шашкаш, а стискаш парчетата, дето са ти останали в ръцете, изчакваш един момент и пляс по двете му уши. На тях това хич не им харесва, както ще ви каже Силен-в-ръката. Още три точки. После сигурно работата ще мине на свободен стил, ама ви искам всичките, включително Мръсния Мик и Хрущяла, да пробвате Двоен Андрю, като се уталожат нещата пак до голи ръце. Сещате ли се? Блъскате се гръб в гръб, обръщате се да джаснете тоя зад вас, един момент за хумористично разпознаване, после се хващате с левите ръце и гледате да оправите нападателя на другарчето, с юмрук или ритник, по ваш избор. Петнайсе точки не ви мърдат, ако го направите плавно. А и не забравяйте, че си имаме Игор, така че ако ви откъснат ръка, вдигате я и удряте с нея другото копеле — и печелите смях и двайсе точки. Като сме си на думата, нали помните , какво ви казвах, дето трябва да си татуирате името навсякъде, а? Игорите са страшна работа, ама много по-бързо ще ви изправи на крака, ако му направите работата по-лесна, а и друго си е да те изправят на твоите си крака. Хайде значи, всички по позициите, да го преговорим още веднъж…

Олян се промъкна покрай тях и огледа обширната стая. Важното беше да не се бави. Бавенето привличаше хората.

Зърна тънък стълб синкав пушек, издигащ се над навалицата и си запробива път натам. Г-ца Миличкова беше седнала сама на съвсем малка маса със съвсем малко пиене пред нея. Трябва да беше дошла съвсем наскоро, защото съседният стол беше свободен.

— Често ли идваш тук? — попита я Олян, като пъргаво се настани на стола.

Г-ца Миличкова вдигна вежди:

— Да. Защо?

— Е… струва ми се, че тук не е много безопасно за сама жена.

— Какво, с всички тези големи силни мъжаги да ме пазят ли? Защо не идеш да си вземеш нещо за пиене?

Олян в крайна сметка успя да стигне до бара, като разхвърля по пода шепа дребни пари. Това обикновено малко поразреждаше гъчканака. Когато се върна, мястото му вече беше заето от един Засега Добронамерен Пияница. Олян познаваше този типаж и ключовата дума беше „засега“. Г-ца Миличкова се беше навела назад за да избегне вниманието му или още по-вероятно, дъха му. И Олян чу познатите излияния на обилно наквасените:

— Такова де… а? Та казвам значи, така де, та к’во ще ка’еш значи, гледай сега, значи, що не ми дадеш една целувчица значи? Та както казах значи…

О богове, трябва да направя нещо, помисли си Олян. Тоя е възедър и си има меч като касапски сатър и кажа ли му нещо, моментално ще премине в четвърти етап — Необуздано Буен Маниак, а те могат да са изненадващо точни преди да се сгромолясат.

Той остави питието си на масата.

Г-ца Миличкова му хвърли един кратък поглед и поклати глава. Под масата нещо се раздвижи, чу се тих пльокащ звук и изведнъж пияницата се преви надве и пребледня. Вероятно само той и Олян можеха да чуят как г-ца Миличкова измърка:

— Това, което се е забучило в крака ти, е Мици „Хубавата Лукреция“ с десетсантиметрово токче, най-опасната обувка в света. 65 65 В „Зимаджията“ (третия роман за Тифани) се явява Аноя, богинята на заклещилите се в чекмеджета неща, и разказва за миналото си, точно съответстващо на казаното от Ангамарад. Не е абсолютно сигурно, че Аноя и Лила са едно и също лице, но… по-късно, когато Олян случайно се сеща за тази богиня (все още постоянно пушеща), може да не е било чак толкова случайно. Името Аноя на старогръцки значи „без ум“, но звучи също и като английската дума „annoy“ — дразня, нервирам, ядосвам. — Бел.пр. Измерено в килограми на квадратен сантиметър, то е все едно да те настъпи много остър слон. А сега, знам какво си мислиш. Мислиш си: „Тя ще може ли да ме закове за пода?“. Да ти кажа право, и аз самата не знам. Подметката на обувката ти може и да ми се опъне, но нищо друго няма да ме затрудни. Това обаче няма какво да те безпокои. Това, което има какво да те безпокои е, че като малка ме караха практически с нож опрян в гърба да ходя на уроци по балет, което значи, че мога да ритам като муле. Ти си седнал точно срещу мен, без да си си кръстосал краката, а аз имам още една обувка . Добре, виждам че си схванал кое как е. Сега ще изтегля токчето.