Лоис Бюджолд - Огледален танц

— Всички ще излетим още преди да се мръкне. Чуваш ли! — Роан го заведе до прозореца. Персоналната совалка, пилотирана от сержант Таура, с около осем Дърони на борда излиташе тежко от двора на оградения с високи стени комплекс. Първите осем — да подготвят кораба за следващите, които щяха да дойдат.

— Ескобар, Майлс! — извика ентусиазирано Роан. — Отиваме на Ескобар. Оо, Лили, там ще ти хареса.

— Ще останете ли като група, когато отидете там? — попита Майлс.

— В началото, според мен. Докато другите привикнат. Лили ще ни освободи след смъртта си. Мисля, че барон Фел очаква това. В края на краищата по този начин конкуренцията му се намалява. Очаквам до утре сутринта той да доведе най-добрите хора от Къща Риовал тук.

Майлс забеляза на облегалката на канапето едно доста познато малко дистанционно управление.

— Аха! Значи ти си държала другия ключ за контролиране на термичната граната! Трябваше да се досетя. Значи си чула всичко, което стана. Не бях сигурен дали Марк не блъфира.

— Марк не блъфира за нищо — заяви тя категорично.

— Ти беше ли тук, когато той дойде?

— Да. Беше малко преди съмване. Слезе клатушкайки се от един леколет, облечен много странно и… веднага поиска да говори с Лили.

Майлс вдигна вежди като си представи гледката.

— Какво казаха стражите при портата?

— Казаха „Да, сър“. Той имаше аура… не зная как да ти го опиша. Само… представи си го в тъмна тясна уличка и как цял куп яки главорези се боричкат да се махнат от пътя му. Твоят клон-близнак е страхотен млад мъж.

Майлс примигна.

— Лили и Крис го закараха до клиниката на антигравитационна носилка и след това не съм го виждала. После започнаха да валят заповеди. — Тя замълча. — Значи ще се върнеш при наемниците си?

— Да. След известен отдих и развлечение, предполагам.

— И няма… няма да се откажеш? Дори след такова ужасно раняване?

— Признавам, гледката на огнестрелни оръжия предизвиква в мен неприятни конвулсии, но… надявам се още дълго време да не се уволнявам от Дендарии. Хм… тези конвулсии, които имам. Ще изчезнат ли?

— Трябва да изчезнат. Криосъживяването винаги е несигурно. Значи… не си представяш да се уволниш. И да се заселиш на Ескобар например.

— От време на време посещаваме Ескобар, за ремонт на флота. Или на персонала. Ескобар е голямо кръстовище. Пътищата ни отново могат да се пресекат.

— Но не така, както първия път, нали. — Роан се усмихна.

— Чуй какво ще ти кажа: ако някога отново ми потрябва криосъживяване, ще заповядам да те потърсят. — Той се поколеба. „Наистина ти трябва лейди Воркосиган да тури край на това скитане…“ Би ли могла това да бъде Роан? Тя и трийсет и пет балдъзи ще бъдат на сигурно място на Ескобар. — Какво ще кажеш за планетата Бараяр като място за живеене и работа? — попита той предпазливо.

Тя сбърчи нос.

— Тази изостанала дупка? Защо?

— Ами… имам някои интереси там. Всъщност там възнамерявам да се оттегля като му дойде времето. Много красива планета. И недостатъчно населена. Там поощряват, хм… раждането на деца. — Той се доближаваше опасно близко до разкриване на своята тайна, подправена самоличност, за скриването на която напоследък беше рискувал толкова много. — И там ще има много работа за лекари с галактически опит.

— Обзалагам се. Но през целия си живот съм била робиня. Защо трябва да предпочета да бъда поданик, когато бих могла да избера да бъда гражданин? — Тя се усмихна кисело и сложи ръце на раменете му. — Пет дни бяхме заключени заедно в къщата на Ваза Луиджи… това не е последица от затворничеството, нали? Това е начинът да се чувстваш истински добре.

— Доста добре — призна той.

— Винаги съм се чудела какво прави един възрастен свръхактивен, за да живее. Командването на няколко хиляди командоси ще е достатъчно да погълне всичката ти енергия, нали?

— Да — въздъхна той.

— Мисля, че винаги много ще те обичам. Но да живея непрекъснато с теб… ще ме подлуди. Мисля, че ти си най-невероятно доминиращата личност, която съм срещала.

— Предполага се, че ти ще се съпротивляваш — обясни той. — Аз разчитам, че… — той не можеше да каже „Ели“ или още по-лошо „всичките ми жени“, — че партньорите ми ще се съпротивляват. Иначе не бих могъл да се отпусна, не бих могъл да бъда същият.

Правилно. Твърде много съвместен живот беше разрушил тяхната любов, или най-малко нейните илюзии. Бараярската система за използуване на посредници за уреждане на брак започваше да му изглежда доста добра. Може би щеше да е по-добре най-напред да се ожени и след това да се опознаят взаимно. Докато невестата му го опознае, ще стане много късно да се откаже. Той въздъхна, усмихна се и се поклони на Роан с преувеличена учтивост.