Лоис Бюджолд - Огледален танц

— Барон Фел — Марк пое дълбоко дъх, — споразумяхме се.

— Споразумяхме се — потвърди Фел, като го наблюдаваше с тънка усмивчица.

— Предавам я — изкикоти се Марк, обърна дистанционното управление и завъртя едно копче, след това го сложи на облегалката на стола и разтърси треперещите си пръсти.

Фел се протегна, разтоварвайки се от напрежението. Стражите си отдъхнаха. Майлс едва не падна от стола. „Леле божке, какво направихме?“ Лили каза нещо и Дъроните бързо се разпръснаха.

— Беше ми много приятно да правя бизнес с вас, Марк. — Фел стана. — Не зная къде е вашият дом, но ако някога решите да си потърсите работа, обадете ми се. В моите галактически дела бих могъл да използувам агент като вас. Вашето чувство за точния момент е… адски елегантно.

— Благодаря, бароне. — Марк кимна. — Ще го имам предвид, ако никоя от другите ми възможности не потръгне.

— Вашият брат също — Фел кимна. — При условие, че напълно се възстанови, разбира се. Моите командоси биха се радвали да имат по-активен боен командир.

Майлс прочисти гърлото си.

— Потребностите на Къща Фел са главно защитни. Аз предпочитам по-агресивните задачи на Дендарии — каза той.

— Може би ще предстоят повече нападателни действия — каза Фел и погледът му за миг се зарея нанякъде.

— Мислите да завоювате света? — попита Майлс. „Империя Фел?“

— Придобиването на Къща Риовал ще постави Къща Фел в интересно неравновесно положение — каза Фел. — Не си струва да преследваш политика на неограничено разширение и да се справиш с цялата опозиция, за да управляваш само още пет години. Но ако човек може да живее още петдесет години, примерно, може да намери някоя много привлекателна работа за способен военен офицер… — Фел вдигна въпросително вежди към Майлс.

— Не. Благодаря.

Марк погледна Майлс с присвити по котешки очи, пълни със задоволство.

Какво изключително решение бе изработил Марк. Страхотна сделка. Дали един джексънианец щеше да се противопостави на възпитанието си и да мине на страната на ангелите, да стане неподкупен? Така изглеждаше. „Моят брат е по-голям джексънианец, отколкото си мисли. Джексъниански ренегат.“

Фел даде знак на телохранителите си и те внимателно вдигнаха стъкленицата. После се обърна към Лили.

— Е, стара сестричке. Ти има интересен живот.

— Животът ми и сега е интересен — усмихна се Лили.

— За известно време.

— За мен достатъчно дълго, лакомо малко момче. Така че това е краят на пътя. Последната точка на нашия кървав договор. Кой можеше да си го представи преди толкова години, когато заедно се измъквахме от клоаките на Риовал?

— Аз не — призна Фел. Те се прегърнаха. — Довиждане, Лили.

— Довиждане, Геориш.

Фел се обърна към Марк.

— Сделката си е сделка, работа на Къщата. Но имам и един личен въпрос. — Той протегна пълната си ръка. — Мога ли да ви стисна ръката, сър?

Марк го гледаше смутен и изпълнен с подозрение. Лили му кимна, той се надигна и ръката му потъна в лапата на Фел.

— Благодаря — каза Геориш Стаубер искрено, кимна на стражите си и изчезна надолу по тръбния подемник заедно с тях.

— Мислите ли, че тази сделка ще остане в сила? — попита Марк Лили със слаб, разтревожен глас.

— Достатъчно дълго. През следващите два дни Геориш ще бъде прекалено зает да усвоява новата си придобивка. Това ще погълне всичките му ресурси. А след това ще бъде много късно. Съжаление по-късно — да. Преследване и отмъщение — не. Това е достатъчно. Това е всичко, от което се нуждаем.

Тя нежно поглади косата му.

— Сега просто си почини. Пийни още малко чай. Чака ни много работа. — Тя тръгна да събира младите Дърони. — Робин! Виолета! Хайде бързо!

Марк се отпусна. Изглеждаше много уморен, дори замаян. Смръщи се, прехвърли чашата чай в дясната си ръка и я разклати преди да пие.

Ели докосна лекия си боен шлем, ослуша се и се засмя горчиво.

— Командирът на ИмпСи в Станция Харгрейвс-Дайн е на линията. Казва, че подкрепленията му са пристигнали, и пита къде да ги изпрати.

Майлс и Марк се спогледаха. Майлс не знаеше какво мисли Марк, но повечето от отговорите, които възникнаха в ума му, бяха много неприлични.

— Вкъщи — каза най-после Марк. — И могат да откарат и нас.

— Аз трябва да се върна във флота — каза Майлс настойчиво. — Всъщност… къде са те, Ели?

— На път от Илирика за среща край Ескобар, но ти няма да отидеш при тях, докато от болницата на ИмпСи не ти разрешат да преминеш на действаща служба — каза тя твърдо. — Флотът е добре. Ти не си. Илян ще ми откъсне ушите, ако те откарам другаде, а не направо у дома. А и баща ти…