Лоис Бюджолд - Огледален танц

— Какво му е на баща ми? — попита Майлс. Елена беше почнала да казва нещо… леден ужас стегна гърдите му. В ума му се завъртя калейдоскоп от убийства, смъртоносни болести и политически заговори. Да не говорим за инцидентите с въздушна кола.

— Получи силна сърдечна атака — каза Марк. — Сложиха го на легло в ИмпСи в очакване за трансплантация на сърце. Всъщност може би вече са го оперирали.

— Ти си бил там? — „Какво си му направил?“ Майлс се почувства така, сякаш магнитните му полюси бяха обърнати. — Трябва да се прибера у дома!

— Точно това казвах и аз — съгласи се Марк уморено. — Защо мислиш, че изминахме целия път дотук, ако не да те върнем у дома? Едва ли за да дойдем на минерални бани с Рай Риовал. Мама смята, че аз съм следващият наследник Воркосиган. Е, мога да се справя с управлението на Бараяр, но съм адски сигурен, че с това не мога.

Всичко беше прекалено много, прекалено бързо. Той седна и се опита да се успокои, за да не настъпи нова конвулсия — една от онези малки физически слабости, които можеха незабавно да предизвикат медицинско обвинение от ИмпСи, ако не внимаваше кои са свидетелите. Беше си мислил, че конвулсиите са временна непредвидена спънка в неговото възстановяване. Ами ако са постоянни? Оо, Боже…

— Аз ще заема на Лили моя кораб — каза Марк, — тъй като барон Фел много хитро я лиши от необходимите й средства, за да плати пътя за трийсет и шест души до Ескобар.

— Какъв кораб? — попита Майлс. „Не е някой от моите, нали?“

— Онзи, който ми даде мама. Лили все още може да го продаде на орбита Ескобар с прилична печалба. Аз ще върна парите на мама, ще погася заема, срещу който беше заложено езерното имение и ще ми остане доста впечатляваща сума джобни пари. Иска ми се някой ден да имам собствена яхта, но наистина не бих могъл да използувам тази, поне сега.

„Какво? Какво? Какво?“

— Просто си мислех — продължи Марк, — че Дендариите могат да откарат Лили. Да й осигурят малка военна охрана срещу свободно и бързо завръщане във флота. Освен това ще спестим на ИмпСи разходите за четири търговски прехода.

„Четири?“ Майлс мълчаливо погледна мрачния Бел.

— И да се измитаме оттук колкото се може по-бързо — добави Марк. — Преди да се случи нещо лошо.

— Амин! — промърмори Куин.

„Роан и Ели на един и същ кораб?“ Да не говорим за Таура. Ами ако се съберат и разменят впечатления? Ако между тях възникне разпра? И още по-лошо, ако се съюзят и решат да го разделят? На теб главата, на мен креслата… Три жени в живота му — и трите накуп. В сравнение с Иван той беше непорочен девственик. Просто не ги беше поставил на мястото им. Трябваше да промени живота си. Имаше нужда от… една лейди Воркосиган, която да тури край на тази глупост. Но дори храбрата Ели отказа да приеме доброволно това задължение.

— Да — каза Майлс, — става. У дома. Куин, уреди с ИмпСи транспорта. Сержант Таура, ти отиваш да помагаш на Лили Дърона. Съгласен съм, че колкото по-бързо се изнесем оттук, толкова по-добре. И, хм, Бел… остани да си поговорим, моля.

Куин и Таура разбраха намека и изчезнаха. Марк… всъщност нали Марк беше в дъното на цялата работа. И във всеки случай Майлс малко се страхуваше да го помоли да излезе и дори да стане. Страхуваше се какво ли може да разкрие неговото движение. Подхвърлена фраза за Рай Риовал и минералните бани беше очевиден опит да прикрие… какво?

— Седни, Бел. — Майлс кимна към освободения от барон Фел стол. Бяха разположени във върховете на равностранен триъгълник — той, Марк и Бел. Бел кимна и седна, сложи шлема си в скута, отметна качулката. Майлс си помисли как в тази стая, само преди пет дни беше възприел Бел като жена, преди каскадите да бяха възвърнали паметта му. Откакто се познаваха, очите му, поради някаква причина, винаги удобно бяха интерпретирали Бел като мъж. Странно. Настъпи кратка, неспокойна тишина.

Майлс преглътна и я наруши.

— Не мога да те пусна отново да командваш „Ариел“.

— Зная — отговори Бел.

— Ще се отрази лошо на дисциплината във флота.

— Зная — съгласи се Бел.

— Това… не е справедливо. Ако беше излъгал, ако си бе държал устата затворена, ако бе претендирал, че си измамен от Марк, никой никога нямаше да узнае.

— Зная — каза Бел. После добави: — Но трябваше спешно да изведа командата. Не можех да позволя на Марк да продължи да издава заповеди. Беше опасно.

— За командосите.

— Да. И… трябваше да го направя — добави Бел.

— Капитан Торн — въздъхна адмирал Нейсмит, — длъжен съм да помоля за вашата оставка.