Лоис Бюджолд - Хоризонти

Даг отиде да потърси Аркади, но така и не успя да го открие. Не бе в обсега на усета му за същност.

— Видя ли къде отива Аркади? — попита той Фаун.

— Ами… — поколеба се съпругата му.

— Кажи?

— Сумак го заведе в гората да му намери топла баня. Тя така каза.

Даг я погледна недоверчиво.

— Аркади наистина си взе ароматен сапун, кърпа и бръснач — каза Фаун. — Сумак пък носеше одеяло, сигурно за да се увие след банята. — И подхвърли срамежливо: — Да не би да са тръгнали да ловят катерици?

Даг си пое въздух.

— Не съм сигурен.

Младата му съпруга го погледна с неудобство.

— Не си длъжен да тръгнеш след тях, нали? Въпреки че Сумак ти е племенница.

— Да не би да искаш да ми отхапят и другата ръка? Не. Сумак е разумна жена. А Аркади… Аркади е приемлив ухажор. — Кръвната линия на Аркади беше безупречна, а що се отнасяше до разликата в годините, тук Даг не смееше да каже и дума.

Фаун въздъхна облекчено.

Бавна усмивка плъзна по устните на Даг, когато си представи как Аркади се разправя с роднините му от шатра Редуинг, ако Сумак успее да го заведе у дома. Даг не се съмняваше, че Аркади ще постигне своето — мътните го взели, Дар нямаше да издържи и пет минути. А пък Кумбия — е, за нея бе сигурен, че ще се държи любезно с лечителя. Само че нямаше да отстъпи за нищо на света.

„Не се увличай, патрулен.“ Аркади и Сумак бяха сложни характери, което можеше да им помогне, но можеше и да не им помогне. Не се бяха разкрили пред Даг. Аркади даваше вид, че му е приятно да слуша спомените на Даг и Сумак. Да не би да прикриваше лесно ранимото си сърце? Това беше разумен ход пред Сумак, а Аркади беше достатъчно мъдър.

От друга страна… Сумак и Рейз трябваше да си тръгнат преди дни, още при Хардбойл, и досега щяха да са със сто мили по-близо до езерото Хикори. Май срещата с добрия стар чичо Даг не бе единствената причина да се бавят.

А сега се появи и Нийта и се започна нещо като съревнование, доста добре прикрито. Даг подозираше, че Сумак е свикнала единствено със съперничество от страна на мъжете, нещо, което се случваше рядко, тъй като те я следваха като патета. Като капитан на патрул тя бе обучена да мисли бързо и да действа още по-бързо, когато се налага. Ако Аркади утре заминеше на юг, пътищата им едва ли щяха да се пресекат отново.

— Горките катерици — измърмори Даг. — Нямат никакъв шанс.

Фаун се ухили.

— Дали и ние да не си потърсим? След като Сумак може да намери топъл извор в тези гори, ти също можеш.

— Планът ти ми харесва, Искрице.

— Ще донеса сапун.

— И одеяло. В коя посока ще тръгнем?

— Няма значение, стига да не е на северозапад. Там има кой да се погрижи за многобройните катерици.

— Права си.

Даг отиде да намери Бар, за да го предупреди, че няма да са наоколо следобеда, и видя, че е с Нийта и Тавия.

— Виждал ли си Аркади? — попита Нийта. — Трябва да му набия малко ум в главата.

— Разбрах, че е отишъл да се изкъпе.

— Накъде е тръгнал?

— Не видях. — Даг говореше истината. След това предположи: — Надолу по течението. — На югоизток, накъдето текат потоците.

— Тръгвай, Тавия — нареди Нийта. — Аркади няма работа сам в гората. Не е безопасно.

— Едва ли е далече, а и едва ли ще се зарадва на компанията ви — отбеляза Даг. — Той обича да е сам.

Тавия се притесни, когато си представи как прекъсва банята на лечител Аркади. Двете продължиха да спорят, докато Даг и Фаун се измъкнаха тихо в западна посока.

Даг отдавна мечтаеше за такъв приятен следобед, още от времето, когато замисляше сватбеното пътешествие. Двамата с Фаун навлязоха дълбоко в гората и младата жена откри тих поток, който ромолеше по скалите и се вливаше в обляно от слънцето езерце. Брегът бе покрит с избуял хвощ. Наоколо бяха нацъфтели диви планински цветя. Макар да не бързаха да се приберат, когато се върнаха, се оказа, че Аркади и Сумак все още ги няма.

Планинският хребет, който бяха прехвърлили, скри слънцето рано и от гората се спуснаха сенки под все още ясното небе. Сенките бяха станали плътни, когато Аркади и Сумак се появиха откъм дърветата. Стори му се, че от двойката се излъчва светлина, че буквално извира от полузаслонените им същности. Спряха, пуснаха си ръцете, Аркади се обърна, за да оправи неизсъхналата коса на Сумак, която падаше също като нощна сянка чак до бедрата й, и я среса с пръсти. Какви щастливи пръсти… Едва сега Даг разбра какво е различното у лечителя — освен очевидното. Сребристата му коса вече не беше вързана на траурен кок, а сплетена и преметната през рамо. Типично в северняшки стил. Дали не бе дело на Сумак?