Лоис Бюджолд - Хоризонти

Същата вечер, докато бяха около огъня, Даг се зае със следващата си задача. През първите няколко минути се разправяха чия коса да заеме Уит, защото къдриците му бяха твърди къси — на сестра си или на съпругата си. Накрая се спряха на косата на Бери. Тя се намръщи, когато Фаун клъцна дебел кичур. Дебелите пръсти на Уит нямаше да успеят да сплетат връвта, още повече че от кръвта му тя стана хлъзгава. Всички се събраха, като Езерняците се бяха ококорили дори повече от фермерите, когато Даг седна на един дънер зад Уит и му помогна да вплете същността си в сплетената коса.

— Значи така са направили брачните си върви! — измърмори Тавия. Индиго наблюдаваше очарован и потриваше пръсти, сякаш го измъчваше някакъв стар спомен.

Даг носеше малката кесия с орехи още от езерото Хикори, пъхната на дъното на дисагите и напълно забравена по време на пътуването по реката. Сега взе един, завъртя го между пръстите си и усети тръпка при спомена за дома. Вдигна поглед към Сумак, която го наблюдаваше над рамото на Аркади, и й се усмихна. Всеки орех с твърда черупка можеше да поеме зареждането, но Даг се радваше, че разполага тъкмо с тези.

Аркади коленичи до тях, без да изпуска Даг от поглед. Патрулният беше свалил приставката с куката, бе обгърнал с дългите си ръце Уит и бе отпуснал брадичка върху рамото му. Истинските му пръсти работеха заедно с пръстите на Уит, за да хлъзнат ореха в мрежичката от коса, а призрачните му пръсти оформяха зареждането, като улавяха частици от същността на Уит.

— По-полека, Даг — прошепна Аркади. — Ще се изтощиш до смърт, ако влагаш толкова много същност.

Истината бе, че създател Вейв му бе направила същата забележка — че влага прекалено много от същността си. Даг отпусна малко. Двамата с Уит сложиха висулката с ореха на врата му, тя докосна кожата и се очерта на отворената яка на ризата. Даг разпери пръстите на призрачната си ръка и отпусна зареждането. Стисна зъби, понеже го преряза остра болка. Догади му се и краката му измръзнаха. Аркади си пое дъх през зъби, а Сумак, усетила болката, разтвори устни. Ремо изпъшка. Също като разстилащ се сатен, лъскавата същност на щита плъзна по кожата на Уит и го обгърна целия. От главата до петите. „Точно така!“

— А сега какво? — попита Уит и стисна ореха.

— Не усещаш ли? — попита Сумак.

— Не бих казал. — Уит вдигна поглед. — Какво? Да не би вече да свършихме?

— Да. — Даг се изправи, протегна се и стисна пръсти. Намръщи се, когато усети колко е схванат гърбът му. Уит заподскача около огъня и помоли Бар и Ремо да опишат как изглежда същността му.

Граус Басуд очевидно очакваше някой от фермерите да бъде принесен в жертва и да започне канибалският ритуал, затова се обади разочаровано:

— Това ли е всичко? Че той не направи нищо!

— Сега направи и на Бери! — настоя ентусиазираният Уит. — И на Хоторн.

Хоторн хлъцна от радост, а Бо го перна по главата. Ход също се примоли:

— Искам и на мен.

Бери стисна косата си и се разсмя.

— Че аз ще остана плешива!

Аркади погледна свилия се на дънера Даг и попита:

— Може ли аз да пробвам със следващия?

Даг рязко вдигна глава и присви очи от изненада. Сумак стисна окуражително рамото на Аркади и го побутна напред, а Бар подхвана Даг, който се олюля от слабост.

Аркади преглътна и зае мястото на Даг на пъна. Фаун отново отряза кичур от косата на Бери с шивашката си ножица, след като дълго обсъждаха откъде да бъде, за да не се вижда, докато расте.

— Вие Езерняците после трябва да ми подсилите пръстите, защото са целите нарязани — заяви Бери, докато сядаше, стиснала кичура коса. — Иначе няма да мога да свиря на цигулка. — Доброволците бяха много и тя кимна доволно и започна. Ловките й пръсти се справиха със задачата значително по-бързо.

Аркади улови същността й на втория опит — Даг остана силно впечатлен — и вплете зареждането с лекота. От друга страна, на Аркади понякога му се налагаше да прави зареждане, също като на всеки лечител и създател на споделящи ножове. Даг усети нова надежда. Ако повече лечители и създатели освен него и невероятния Аркади успееха да усвоят тази техника, нещата щяха да потръгнат. „Може би това е решението.“ Дори Аркади изохка, когато отпусна зареждането, и лицето му пребледня. Сумак стисна ръката му и го държа здраво, докато дишането му се успокои.

— Най-добре да спрем за тази вечер — помоли Даг. — Така разполагаме с три различни мостри, които можем да проучваме. — Същността, вплетена във всеки, бе различна и Даг не беше сигурен коя изработка е най-добрата. Когато усъвършенстваше умението си, щеше да направи нов щит за Фаун. Не мислеше, че нейният е прекалено зареден, дори му се искаше да го направи двойно по-силен, за да пази и нея, и детето — вече мислеше, че ще е дъщеря, макар да му беше трудно да познае заради щита, — което растеше толкова бързо в нея.