Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Колко хора живеят в Клиъркрийк? — обърна се тя към Бери.

— В селото са може би седемстотин, но из долината са пръснати към две хиляди.

— Питах се дали мястото е достатъчно голямо за Даг — вече за Даг и Аркади всъщност — да си направят лечителска шатра. Ако хората са малко, няма да има достатъчно пациенти. Ако е прекалено голямо, ще са затрупани с работа. Силвър Шоулс е прекалено голям. Не знам за Трипойнт.

— По-голям е от Силвър Шоулс — обади се Даг. — Не знам дали това лято ще остане време да те заведа там и да ти го покажа.

— Ще е невероятно да минем по целия Северен път от Греймаут до Трипойнт — съгласи се Уит. — На мен ми се иска да заведа Бери и до Уест Блу, обаче не знам дали времето ще ни стигне.

Уит нямаше търпение да покаже новата си булка на семейството. Естествено, каза си Даг.

— По дупето ми излязоха мазоли от този Северен път — оплака се Фаун. — Ако отидеш, ще ми доведеш ли кобилата и жребчето? И да не забравиш чувала с плънкини, леля Нати обеща да ги пази.

— Мислех си да отидем заедно — отвърна разочаровано Уит.

— Ще видим. Къщата ти колко близо е до реката, Бери?

— На миля нагоре по Клиър Крийк. На самия бряг.

— Значи си почти в долината Грейс. Ами лодките и моряците — те идват ли там? Прилича ли на речен град?

— Почти. Клиъркрийк Ландинг, на самото устие на притока, си е отделно село, само дето от време на време, когато водата приижда, стават наводнения. Да не би да мислиш за работата на Даг? Момчетата, които работят по реката, се нараняват и боледуват, и то не само от треска.

— Мислех за нещо, което Фаун каза веднъж: че реката била като село с една улица, дълго две хиляди мили — обади се Даг. — От известно време си мисля, че ако искам онова, което върша, да се разчуе, хората, които живеят и работят по реката, ще са ни като куриери.

Бери кимна одобрително: ако Даг не плаваше редовно, то да заживее някъде по реката щеше да е най-разумното.

— За нас с Хоторн ще е от голяма полза, ако с Фаун и Аркади ни пазите къщата, докато ние се спускаме по реката с новите товарни лодки — ако тази година успеем да направим лодка до есенното пълноводие. Уит има още много да учи, преди да го направя капитан и да го оставя да пътува сам, а аз да остана на брега като Фаун. — И посочи с брадичка корема на зълва си.

Уит се усмихна невинно.

— Сигурно нямаш езеро в имота си, Бери?

— Напротив, имам.

Лицето на Фаун грейна.

— Наистина ли? — Вече бе намислила да засади плънкини. Щеше да види Даг. Клиъркрийк, Олеана, се очертаваше като градът на тяхното бъдеще.

— Каква странна местност — възкликна Фаун и се огледа. — Къде изчезнаха дърветата? Да не би тук да е имало злина, Даг?

Гората съвсем се беше разредила, стърчаха само няколко дъба, кората им бе набраздена от черни белези.

— Не, пожар — отбеляза Даг. — Преди няколко години в тази долина имаше страшна суша. Но всичко се възстановява.

Фаун погледна ниската зеленина.

— Голям пожар е било.

Уит присви очи към далечината и каза:

— Вижте какъв странен човек идва към нас. Я, че той да не би да е гол?

Даг проследи погледа му и отвори полузаслонената си същност. Едър рошав мъж със странна петниста кожа куцукаше по пътя. Даг си пое рязко дъх и възкликна:

— Богове, това е глинен! — Изправи се на седлото и изрева през рамо: — Бар! Ремо! Идва глинен! Вадете копията за мечки! Сумак… — Мътните я взели, къде се беше дянала Сумак? Ами Аркади? Не бяха в обсега на усета му за същност. След като по този път се мотаеше истински глинен, господарят му, злината, едва ли беше далече. „Съвсем не е далече.“ Даг се напрегна, но не успя да я усети. Сети се — богове, къде му беше умът? — че тази сутрин не се бяха разминали с нито един пътник на юг. И предишната вечер. Откога ли не бяха срещали други пътници?

— Фаун! — Паниката оцвети света на Даг в червено. — Върви назад при каруците, накарай ги да спрат, събери фермерите и останете вътре. — Сети се за нещо друго. — Обясни на онези, които не знаят какво става.

Фаун дръпна юздите на Сврачка. Уит я гледаше зяпнал.

— Добре — отвърна веднага тя и обърна кобилата.

Даг се врътна в обратната посока, нави юздата на куката, извади ножа и заби пети в хълбоците на коня. Копърхед се стрелна напред като светкавица.

Докато Фаун стигне каруцата на семейство Басуд, която бе първа, всички патрулни се бяха отправили напред с извадени оръжия, за да помогнат на Даг. Бар и Ремо бяха реагирали най-бързо, но Нийта, Тавия и Рейз не изостанаха.