Лоис Бюджолд - Хоризонти

Фаун изненадано изви вежди.

— Никога ли не си ходил до морето? Или пък до Греймаут? Ама те са съвсем близо!

Аркади замахна с ръка.

— Кралството, което съм си избрал, е вътре в мен. И е достатъчно обширно, за да живея в него. — Отново се загледа към кея. — Затова пък Даг… той е стъпил между два свята. За него еднообразието не е решение. Отвън и отвътре. Патрулен и лечител. Север и юг. — Погледна я. — Езерняк и фермер. Създател на ножове и лечител на същности, богове! Май не съм срещал по-сложен човек от него.

Фаун бе съгласна, че е точно така. Наведе глава над калъфа, довърши бода и рече:

— Има нещо общо с умението му да възстановява счупени неща. Купи. Кости. Сърца. Може би дори светове. Ако искаш да възстановиш нещо, трябва да го познаваш такова, каквото е било отначало.

— И всичко това води до моя кей, където седи и измъчва мишки ли? — Аркади прокара ръка по косата си и стисна кока.

Замълчаха.

— Ама какво прави той? — попита отново лечителят, остави чашата, изтрополи по стълбите и закрачи надолу по склона. Фаун го наблюдаваше. Аркади спря до Даг, заговори и размаха ръце. Даг също ръкомахаше. Когато Фаун отново вдигна очи, Аркади също бе седнал с кръстосани крака и гледаше ядосано буркана, в който Даг пускаше една уловена за опашката мишка. Все още обсъждаха нещо. Разискваха. Когато Даг се наведе съсредоточено над буркана, Аркади също се приведе напред.

Фаун взе шилото, за да направи още дупки. Щеше да потъмни кожата с орехов сок, само шевовете щяха са останат бели за контраст. Погледна споделящия нож, за чиято направа бе помогнала. Добре поне че смъртният й враг щеше да е прилично облечен в траурни одежди, които да не протриват гърдите на Даг, когато го сложеше на врата си. И тя щеше да ги ушие здраво, за да издържат години. Десетилетия. Дори повече, ако желанието й се сбъднеше.

„Ако желанията бяха коне, всички щяхме да яздим.“

Стисна шилото и проби първата дупка в кожата.

Момчетата от Олеана се върнаха от патрул един следобед. Валеше студен дъжд, последното издихание на южната зима. Даг тъкмо бе сложил нова цепеница в огъня и се бе върнал към старите книги, в които бяха описани миналите през ръцете на лечителите случаи, Аркади записваше в една нова, а Фаун плетеше. Тропот на копита предизвести пристигането на младежите, а след това долетя гласът на Ремо.

— Я да си оставим и ботушите, и дрехите навън, докато изсъхнат. Знаеш, че Аркади държи на подовете си.

Вместо отговор долетя ръмжене, последвано от женски глас:

— Тогава аз ще остана на верандата.

Фаун остави плетката и вдигна очи, за да ги посрещне. Даг се изправи, обзет от любопитство.

Вратата се отвори и двамата патрулни влязоха. Ремо бе по мокри чорапи, пръстите и петите му стърчаха навън, а Бар беше бос, краката му бяха побелели от студа, на места зачервени, където го бяха протрили ботушите. Косата и на двамата беше залепнала от дъжда. Очевидно бяха закачили мокрите якета на кукичките пред вратата, така че ризите и жилетките им не бяха подгизнали, освен около вратовете, но панталоните им бяха изпръскани с кал. Нийта не беше събула калните си ботуши, затова остана на прага. Беше с практична шапка с периферия, която не позволяваше на дъжда да се стича във врата й, и стискаше в ръка кошница.

— Добре дошли — поздрави Даг, учуден от мрачното настроение на партньорите. Нийта, макар и мокра, му се усмихна като пролетно цвете.

— Няма да влизам — заяви тя от вратата. — В шатрата ме очакват. Патрулът ти изпраща това, Даг. — И повдигна кошницата към него.

Той я погледна учудено и пристъпи към нея. В кошницата имаше пушена шунка, виждаха се и гърлата на два увити в плат стъклени буркана, пълни със сладко.

— Благодари на патрула от мое име.

Тя му се усмихна, бузите й бяха поруменели от студа. Сребристосините й очи искряха като звезди.

— Това е най-малкото, което можем да направим. На връщане, през последния ден от патрула, винаги спираме на един фермерски пазар. Превърнало се е в традиция. Ох, стаята изстива заради мен. — Тя се изкиска, но не прозвуча глупаво, както при друго момиче. — Да ви е сладко! — Остана загледана в него още за миг, след това се дръпна и остави вратата да хлопне.

Ремо я погледна нервно и въздъхна. Бар изсумтя.

Фаун взе кошницата от Даг и я остави на кръглата маса.

— Хубава шунка. — Вдигна вежди, когато разви бурканите и видя, че платът е добре ушита риза, очевидно размера на Даг. Даг се запита какво ли е направил, за да спечели благоразположението на патрула на Нийта, но не успя да се сети. Цели две седмици бе правил единствено подсилвания в шатрата на лечителите, напоследък не бяха имали спешни случаи, а и освен това патрулът не беше тук и нямаше откъде да знаят.