Лоис Бюджолд - Хоризонти

Тя го погали.

— Не е нужно да ми разказваш, ако не искаш.

Той кимна, но въпреки това продължи:

— Не бяхме заедно много дълго, за да разберем, че сме изправени пред проблем. Един месец бяхме изпълнени с надежди… Както и да е, говорехме за Брина, съпругата на Аркади. Тя остарявала, времето й изтичало и най-неочаквано поискала да срежат брачните върви.

Езерняшкият развод. Фаун кимна.

— Аркади никак не се зарадвал, но не направил нищо, за да я спре. Разделили си шатрите в Ню Мун и Мос Ривър и много скоро тя се обвързала с овдовял патрулен от другия лагер. Родили им се две деца. Сигурно вече са пораснали.

Фаун се опита да реши дали краят е щастлив, или не. За единия да, за другия — не.

— И защо ли Аркади не се е оженил втори път?

— Дори усетът ми за същност не ми помага да разбера какви мисли му минават през главата. Личи си, че е чувствителен човек, че съпричастността му към болката на другите не се е появила в резултат на обучението му.

— Затова ли е толкова… Дори не знам как да го кажа… спретнат? Може би безпокойството разстройва същността му?

— Може и така да е, Искрице.

Тя се сгуши в него и го целуна по ключицата. Ръката му се плъзна по бедрото й. Преди да заговорят за нещо друго, тя попита:

— Какво да пиша на Уит и Бери?

Той въздъхна неуверено.

— Какво искаш да направим, Искрице?

Тя се притисна до него и спря думите, преди сами да изскочат от устата й. „Искам да си отида вкъщи“ беше пълна безсмислица. Къщата в Уест Блу щеше да премине в ръцете на съпругата на най-големия й брат. Даг бе почти прогонен от езеро Хикори. Единственият дом, който имаха, бе одеялото, проснато на чужд под. И Даг. За тях двамата бе напълно достатъчно.

„Но не и за трима.“

Може би дори повече. В рода на Фаун често се раждаха близнаци. Да останат тук цели две години? Това й се стори безкрайно много, макар за Даг да бе колкото една въздишка. Много неща можеха да се случат през тези две години. Раждане. Смърт. И двете.

Мислите й препускаха прекалено бързо и се лутаха. Тя се опита да ги овладее. В момента можеше да мисли за ден, седмица, най-много месец напред.

— Видях реките и ми харесаха. Видях и морето. Все още ми се иска да попътуваме през пролетта, както ти… — спря се, преди да изрече думата „обеща“, — ми разказа. Няма значение коя пролет.

Той не отговори.

Аркади бе казал колко време ще отнеме на Даг да стане истински лечител, но не бе казал, че новият му чирак и булката фермерка са добре дошли толкова време. Това за двете години наблюдение ли бе, или предложение?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Ще пиша на Уит и Бери, че няма да се видим. Може ли да изпратим писмо оттук чак до Клиъркрийк?

Даг стисна устни, сякаш се опитваше да си представи разстоянието, пътищата, които използваха куриерите, и разположението на лагерите.

— Да. Но пък няма гаранция за колко време ще пристигне.

Пътуването срещу течението беше бавно и трудно: необходими бяха четири месеца, дори повече от Греймаут до Трипойнт в сравнение с шестте седмици по течението. Пътят по суша през Трипойнт Трейс беше много мили по-къс, по-бърз, ако се пътува на кон и без товар, но не бе никак подходящ за големи товари. Можеха да тръгнат от Ню Мун след седмици или дори месеци и да пристигнат преди Уит и Бери… у дома. В този момент се замисли. Или пък в Клиъркрийк. Щяха да са драги гости там, в това не се съмняваше. Преглътна.

— Ще му пиша, че ако не се видим в Клиъркрийк до сезона на ягодите, да чака ново писмо.

Даг кимна.

Бе очевидно, че и той самият не може да отговори на въпроса тази вечер. „Даг, какво ще стане с нас?“ Тя така и не зададе въпроса. Вместо това вдигна глава, за да го целуне.

Даг заведе Фаун до работилницата на Вейв, където се бе захванал с новия си споделящ нож, тъй като имаше нужда от чевръстите й пръсти. Вейв бе наблюдавала как Фаун лъска и гравира бедрената кост, как Даг подава подсилване към костта и порязва пръста си, та кръвта да покапе върху острието и по този начин да го свърже с ножа. Накрая напрежението й се стопи и тя престана да се тревожи, че в работилницата й има фермерка. Това бе поредната победа за добродушието на Фаун и ярката й същност. От друга страна, тя бе навлязла дълбоко в тайните на Езерняците, а това означаваше много.

Даг се възстанови от разтърсващата болка на обричането значително по-бързо, отколкото когато обработваше ножа на Крейн — този може и да не бе толкова елегантен, но поне не бе прекомерно зареден. Накара Фаун да гравира неговото име и името на донора от двете страни на острието, след това взе назаем ореха, който й бе подарил за рождения ден, и го сложи пред Вейв.