Лоис Бюджолд - Хоризонти

— И двамата бяхме станали пълноправни лечители съвсем наскоро. Брина имаше невероятен талант за женските болести. За себе си вече чувах приказки, че ще стана лечител на същности, когато натрупам повече опит. По онова време май имахме повече ентусиазъм, отколкото болни или ранени, за които да се грижим в Хачет Слау. Нямате представа каква енергия бликаше от нас… Тъй като бяхме съвсем млади, често говорехме за проблемите на съседите фермери. Според нея трябваше на всяка цена да ги лекуваме, да извадим маса на пазара и да продаваме билки и илачи. Наставниците ни тропнаха с крак, преди идеята да прерасне в нещо повече, но ние бяхме взели решение. Искам да ти кажа, Даг, че намеренията ти не са нещо ново.

Очите на Даг светнаха.

— Само че сега, след като вече знаем как да не допуснем омайването, аз ще мога да се справя!

Аркади вдигна ръка, за да го накара да почака.

— Една отчаяна съпруга на фермер ни чула какво си говорим и помоли Брина за помощ. Брина отиде.

— Да не би да имаш намерение да ми разкажеш за провал, след който са ви обвинили? — попита с неудобство Даг. Фаун потръпна. Обвинения в черна магия можеха да накарат фермерите да пребият Езерняк, тръгнал сам по пътищата — дори да го изгорят жив, ако тълпата е достатъчно настървена.

— Не, тя се справи успешно. Човекът дори не беше омаян. — Аркади пое дълбоко дъх. — Слухът се разнесе. Дойде друг уплашен фермер, след него трети. Започнах да я придружавам. Една от болните жени бе силно омаяна и започна да обикаля лагера. Съпругът й реши, че сме й направили магия, така че ме причака и се опита да ме убие. За щастие наблизо имаше патрулни, които ме спасиха и го прогониха.

— Всичко тръгна към провал, когато пред портата на лагера се вдигна бунт, организиран от роднините на тежко болни фермери, които се опитваха да влязат, за да ни изведат насила — продължи той. — Патрулните ги отблъснаха, но се проля много кръв и от двете страни — един патрулен падна, двама фермери също. Лагерният съвет реши да прекрати цялата тази работа, като ни изведе през нощта. Отведоха ни тайно в лагера Мос Ривър, за да продължим обучението си. Езерняците от Хачет Слау даваха неточни указания на онези, които се опитваха да ни открият. С това приключиха експериментите ни с фермерите. — Аркади вдигна сърдит поглед към Даг. — Тъй като нямам никакво желание да преживея този кошмар повторно, докато си в Ню Мун Кътоф, ще стоиш далече от фермерите. Разбрахме ли се?

Даг кимна като порицан патрулен.

— Да, лечителю.

Аркади продължи по-меко:

— Това, разбира се, не се отнася за Фаун. Тя не влачи след себе си кръвожаден съпруг фермер, нито пък роднини, които да организират бунт. И едва ли ще създаде проблеми в лагера. — След малко добави: — Поне не в този смисъл.

Фаун сви вежди, напълно объркана.

— А какво стана със съпругата ви, господине?

Даг бързо поклати глава, но дали се опитваше да й каже: „Не питай!“ или „Ще ти обясня по-късно“, тя така и не успя да разбере.

Аркади отговори веднага:

— Напоследък работи в лагера Мос Ривър.

Думите му прозвучаха остро, затова Фаун премълча останалите въпроси, които напираха.

— Като гости — рече Даг, — двамата с Фаун сме длъжни да се съобразяваме с правилата на лагера. Няма да създавам неприятности.

Фаун не бе сигурна какво означават скептично извитите вежди на Аркади, но напрежението намаля и той кимна, после отвори уста, сякаш се канеше да добави нещо, но се отказа и започна да се храни.

Едва когато си легнаха в свободната стая в дъното на къщата, Фаун започна да разпитва.

— Каква е цялата тази работа с госпожа Аркади? Госпожа лечителка Аркади, както разбирам. За момент ми се стори, че Аркади ще каже, че е убита от фермери, но май не е това.

Даг въздъхна и я притисна до себе си.

— Преди няколко дни Чала ми разказа какво е станало. Аркади и съпругата му работили заедно в шатрата на лечителите години наред. Били партньори и съпрузи, много близки, но имали същия проблем като Ютау и Сари.

— Нямали деца ли? — Бе наистина тъжно, че двойката от езеро Хикори бе решила въпроса, като бе привлякла нов член в брака, братовчеда на Ютау Рази. Това не бе естествено, каза си Фаун. Но пък дечицата им бяха толкова сладки, независимо колко родители имаха.

Даг кимна.

— Проблемът не бил в зачеването. Спонтанните аборти следвали един след друг и с всяка година ставало все по-зле. Чала казва, че Аркади бил много разстроен, защото като главен лечител мислел, че е негово задължение по някакъв начин да се справи с този проблем. Тъй като проблемът не бил решен навреме, станало по-лошо, когато се задълбочил. А той е често срещан — особено в лагерите на север. Двама се свързват с брачни върви, роднините им чакат с нетърпение сладките дечица, но така и не се получава. Двамата с Каунео… — Той прехапа устна.