Лоис Бюджолд - Хоризонти

Даг забеляза, че не спомена и дума, че се е раздал напълно.

— Тауа ще живее ли?

— Ако няма инфекция. През следващите два дни ще изпращам на смени до шатрата й всички, които могат да направят подсилване. — След малко добави: — Добре се справи, патрулен. Обикновено на чираците ми им се подкосяват краката, когато за пръв път присъстват на операция.

— Просто съм по-стар от другите ти чираци. — Даг се поколеба. — Освен това съм рязал хора с нож и преди, но не за да им спася живота.

— Сигурно — кимна Аркади и отпи глътка чай.

Даг и Фаун пиеха от една чаша, замислени за усложненията, които могат да възникнат по време на раждане. Плацентата можеше да се откъсне от утробата и да скрие фаталното кървене, докато не стане прекалено късно; бебетата се обръщаха в неправилно положение и се задушаваха на пъпната връв; детето се оказваше прекалено голямо, за да излезе. Тъй като не можеха да разчитат на въздействие на същността, фермерските акушерки понякога убиваха детето още в утробата и го вадеха мъртво. Дори с помощта на същността понякога това бе единственият начин.

— Как правиш подобен избор? Как избираш чий живот да спасиш? — Даг се питаше дали Аркади разбира, че въпросът му е практичен, не продиктуван от отчаяние.

Аркади поклати глава.

— Обикновено се спираш на който има по-голям шанс да оцелее. Всеки път е различно и често се колебаеш до самия край. — Замълча. — Има още нещо, което трябва да ти кажа. Не става въпрос за избор. Понякога — за щастие се случва много рядко — плацентата изобщо не е в утробата, ами в тънките тръби отстрани. Детето нито може да се развие там, нито да се роди. Расте, докато не разкъса майката отвътре, и тя умира от кръвоизлива и загниването на плътта. В този случай се налага незабавно да изтръгнеш същността на зародиша. Не позволяваш на майката или роднините да се месят и да ти влияят. Можеш да изтеглиш остатъците в утробата и те ще бъдат отмити по време на следващия й цикъл, въпреки че често се случва да забележиш проблема, когато тръбата се е спукала. В този случай можеш да направиш единствено подсилване и да се надяваш, че тялото ще се справи само.

— Разкъсване на същността — промълви Даг. — Също като злина. — Същото, което злината в Гласфордж бе причинила на детето на Фаун; по строгото й лице се сети, че и тя е разбрала истината.

— Изтегляне на същността — поправи го Аркади. — Като истински лечител. За четирийсет години съм виждал подобна процедура само три пъти и благодаря на отсъстващите богове, че първия път бях с наставника си, който ми даваше инструкции какво да правя, иначе нямаше да се справя.

— Значи тази същност ще влезе в мен.

— Същото е като експериментите ти с храна. Но, да, ще влезе в теб и същността ти скоро ще я поеме. — Но нямаше лесно да забрави подобно нещо, ако можеше да съди по тъмните сенки, които преминаха по ярката същност на Аркади.

Даг отпи глътка чай, за да потисне гаденето. Фаун взе чашата от ръцете му и също отпи, вероятно поради същата причина.

— Не съм сигурен — продължи Аркади — дали трябва да се моля да не попадам на друг такъв случай, или следващата жена да дойде при мен навреме.

Даг бе наясно, че главните лечители пазят тайните на занаята си и не ги обсъждат с непознати. Вече му ставаше ясно защо постъпват по този начин.

— А пък аз си мислех, че задълженията на лечителите са по-леки, отколкото на патрулните.

— Днес имахме късмет. — Аркади допи чая, изпъшка и се надигна. — Не го забравяй.

Даг тръгна след него. За пръв път се запита защо приятният Аркади няма съпруга. Откакто бяха пристигнали в Ню Мун, бе толкова зает, че не бе забелязал тази необичайна подробност. Реши някой ден да попита Чала. Имаше възможен отговор, който нямаше да понесе да чуе днес.

След две вечери Даг седеше с Аркади на кръглата маса и се упражняваше. Изпробваше силите на дясната си проекция срещу лявата. Лявата неизменно печелеше, което ставаше досадно. Погледна седналата да преде пред огъня Фаун и реши да измисли по-подходящо упражнение, което да му позволи да си легнат по-рано.

На вратата се почука, Аркади кимна и Даг стана да отвори.

Усетът за същност му подсказа, че посетителите са двама. Той отвори и с огромна изненада видя на прага съпруга на Тауа Килдиър и сестра й.

— Как сте? Заповядайте.

Сестрата поклати глава.

— Не бива да се бавим. Всички от шатрата на Килдиър решихме да ти подарим това, Даг. — И му подаде дълъг вързоп. — Чухме, че имаш нужда.