Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Хайде, Даг — сопна се Аркади, — отвори се. Напълно. — Стисна лявата ръка на Даг и я притегли над долната част на корема на жената.

Стаята се завъртя пред погледа на Даг и той затвори очи, за да се съсредоточи над същността на Тауа и да не вижда бледото й лице и стиснатите зъби. Сестра й държеше побелялата й ръка, а уплашеният съпруг другата; момчето на Чала разтвори внимателно устата й, за да пъхне кожена каишка, която да захапе. Даг бе виждал подобно изражение за последен път, когато един патрулен се промъкваше към злина. Беше се втренчил в очите на смъртта с широко отворени очи.

Гласът на Аркади прозвуча в ухото му:

— Плацентата се е разкъсала прекалено скоро и оттам идва кръвотечението. Пусни навътре проекцията на лявата си ръка. Разпростри се колкото можеш. Натискът да е същият както при кървяща рана, но в този случай ще работиш отвътре навън. Добре…

Даг оформи призрачната си ръка като широка лилия, която притисна утробата на Тауа отвътре. Спусна и дясната проекция от другата страна, за да осигури допълнителен натиск. Кръвоизливът между краката намаля до капки. С крайчеца на окото си Даг забеляза как Чала се навежда, мярна проблясъка на остър нож и как плътта се разтваря. Два разреза, единият на коремната стена, а вторият на самата утроба. Аркади бе от другата й страна и следваше разреза с проекцията на ръцете си, за да ограничи кървенето. Даг съзря малкото хлъзгаво алено телце да се измъква навън, първо краката, след това усети травматизираната му същност, която издаваше, че детето е добре. Други ръце го поеха от Чала. Последва гъргорене и бебето проплака.

— Детето е спасено, сега да спасим и нея — измърмори Аркади.

Болката и страхът на Тауа нахлуха в същността на Даг и той се опита да ги успокои. Спомни си изражението й и си каза, че на всяка цена трябва да издържи. Неведнъж по време на патрул му се бе налагало да лекува рани. Сестрата и съпругът също допринасяха за болката и напрежението, но така поне споделяха част от изпитанието на Тауа. Опитните създатели владееха умението да се заслонят така, че да не усещат чуждата болка, но не можеха да си спестят болката на пациента. Даг се надяваше, че и двамата му наставници внимават да не се оплетат.

Споделянето на болката не влияеше еднакво на всички. Допреди малко двете помощнички на билкаря придържаха глезените на Тауа. Сега едната се бе свила в ъгъла и хлипаше, опитваше се да отблъсне черната пелена, която заплашваше да я обгърне, и се бе заслонила, затова Фаун бе заела мястото й. Усмихна му се и се опита да скрие страха си, защото бе напълно уверена в способностите му. Даг си спомни, че трябва да диша.

— Сега — прошепна Аркади в ухото му — трябва да изкараш плацентата, без да отпускаш натиска, за да излезем оттам и да я затворим. Отпусни проекцията през тъканите… подръпни леко пъпната връв, добре, така, всичко е наред…

Аркади и Чала затвориха вътрешния разрез с общи усилия: той свързваше тъканите, докато тя подсилваше след всяко негово движение. След това се заеха с коремната стена, която зашиха с извита игла и конец. Отново измиха набръчкания вече корем с житна ракия, след това го избърсаха със суха кърпа. Гърдите на Тауа се надигаха, по слепоочията й се стичаха сълзи от болка, но очите й блестяха и тя кимаше бързо, докато сестра й й показваше зачервеното лице на малкото момиченце. Съпругът й плачеше, без да се срамува. „И как иначе“, помисли си Даг.

Мина цяла вечност, докато Аркади отново зашепна на Даг:

— Постепенно отпускай и да видим какво става. Коремната стена ще заздравее сама, там проблем няма. Така. Добре. Май всичко е наред…

Даг бавно отдръпна призрачните си ръце. Широката естествена рана, оставена от плацентата, бе все още отворена, но само сълзеше. Родилката изпъшка, когато той прекъсна контакта със същността й, защото болката се върна с пълни сили. Даг се отдръпна и жените се събраха, за да я допочистят.

Даг примигна и изведнъж усети, че целият трепери и му е ужасно студено. Фаун го хвана за ръка и го изведе на верандата. Той се наведе и повърна. Слънцето показваше, че още не е минало пладне, но Даг имаше чувството, че наближава залез.

Аркади излезе и му подаде чаша горещ чай. Ръката му леко трепереше.

— Вземи.

Даг я пое и отпи с удоволствие. Аркади седна на един затоплен от пролетното слънце стол до стената, Даг се отпусна до него, а Фаун клекна пред тях.

— Пуснах те в дълбоки води, но искрено се радвам, че днес беше тук. Не всеки ден успяваме да се справим толкова добре — призна Аркади.