Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Виж! Тя се върна! — промърмори Нола.

— Виждам — отвърна тихо Чери.

Момченцето сграбчи ръката на баща си и го поведе да разгледат какво се предлага по сергиите. Високата жена се огледа и тръгна право към масата с лековете. Фаун примигна. Въпреки че носеше фермерско облекло, жената имаше фината костна структура и ясните сребристосини очи на чистокръвна Езернячка.

И погледна Фаун със същата изненада, с която Фаун оглеждаше нея.

— Отсъстващи богове — възкликна жената, без да крие колко се забавлява. — Да не би в Ню Мун вече да приемате фермери? Чудо на чудесата!

— Не, госпожо. — Фаун вирна брадичка. Всъщност едва се сдържа да не докосне чело, както правеше Даг, но не бе сигурна дали жената няма да приеме поздрава за подигравка, така че стисна ръце в скута си. — На гости съм. Съпругът ми е Езерняк от Олеана и се учи за лечител при Аркади.

— Нима?

Тъй като не бе сигурна какво означава това възклицание, Фаун се усмихна приятелски. Очите на жената проследиха брачната връв, показала се изпод маншета на лявата й ръка, и тя се наведе и протегна пръсти, но веднага се овладя, изправи се и заговори по-любезно:

— Може ли да погледна? Та това е истинска брачна връв!

Фаун вдигна ръкава и сложи ръка на масата.

— Да, госпожо. С Даг си ги направихме в Олеана.

Момченцето притича към майка си, но се засрами, стисна полата й и зяпна Фаун. Мъжът го последва и прегърна жената през кръста.

Лицето й за миг застина, което издаде, че е протегнала усета си за същност.

— Как така? — попита тя, без да крие удивлението си.

— Даг вплете своята същност по традиционния за Езерняците начин. Когато дойде ред да изработя моята връв, открихме, че същността ми ще последва живата ми кръв във връвта, и Даг я убеди да остане там.

— Кръв? Никога нямаше да се сетя…

Мъжът наблюдаваше тревожно профила на съпругата си. Тя го погледна, вирна брадичка и заяви:

— Няма значение. Не ми трябва. — Фаун не бе сигурна какво чувство стопли очите й — може би гордост? Или пък облекчение? Жената си купи прахчета против болка, лек за малария и половината от запасите им сироп, който облекчаваше жените със сутрешно гадене. Плати с истинска монета от Греймаут — извади я от тежка кесия. После заедно със съпруга си и сина си се върна при файтона, където слугинята подреждаше обяда.

— Коя е тази жена? — попита Фаун момичетата. — Прилича на Езернячка. Оттук ли е?

— Беше. — Нола не скри разочарованието си. — Беше патрулна, но преди десет години избяга, за да се омъжи — ако това може да се нарече брак — за тоя фермер.

— Казват, че имал няколко фабрики в Мос Ривър Сити — добави Чери и кимна към каруцата. — Построил й триетажна къща с изглед към реката, цветята стигали чак до водата.

— Прокудили ли са я?

— Би трябвало — отбеляза Нола. — Само че хората от нейната шатра не поискаха подобно нещо от лагерния съвет.

— Смешно е, когато се каже, че прокуждат дезертьорите — въздъхна Чери. — Почти никой от тях не се връща и роднините им нямат право нито да разговарят с тях, нито да ги посещават в земите на фермерите. Ако роднините тръгнат след тях и ги довлекат обратно, повечето си заминават при първа възможност. Почти никой няма желание да ги преследва, за да ги обесят. Някои настояват, че след като човек няма желание да живее тук, по-добре да върви другаде, преди да зарази и останалите с вредното си настроение.

— Много хора ли напускат лагера?

Чери сви рамене.

— Не много. Десетина годишно.

На езерото Хикори подобно нещо бе нечувано. Ако във всеки лагер на юг имаше хора, които търсеха щастието си другаде, това бе важно. А и по всичко личеше, че на поста пред лагера пропускат само в едната посока.

След малко по изровения път се приближиха трима Езерняци — възрастна жена и двама русокоси младежи. Седнаха при семейството от Мос Ривър и заговориха тихо. Възрастната жена каза нещо на момченцето и то избухна в смях, а Езернячката във фермерски дрехи отпусна ръка на корема си и тримата новодошли се усмихнаха. След известно време семейството на фермера събра нещата си и каруцата потегли. Възрастната жена дълго гледа след тях.

До заслона спря малка каруца и младежът, който я караше, скочи и свали две щайги. Остави ги до масата с лекарствата и свали още две. Фаун надникна вътре и видя, че са пълни със стъклени буркани и увити в слама бутилки.

Уморен не по-малко от коня, човекът остави щайгите и рече:

— Да не би да съм закъснял? А, добре! Нямам много пари, но знам, че това ще ви послужи.