Лоис Бюджолд - Хоризонти

Двамата младежи пък нямаха вид на хора, ухажвали и спечелили някоя млада жена. Даг дори се изненада. Обикновено патрулните, които бяха на размяна, си намираха с коя да се позабавляват по-лесно, отколкото сред местните момичета. Това бе една от притегателните сили на размяната. И четиримата младежи бяха здрави, а доколкото Даг знаеше, бяха необвързани. Интерес определено имаше. Бройката излизаше. Само че Бар и Ремо изглеждаха неспокойни, вместо да са нахилени, след като са изпитали удоволствията, с които жената дарява мъжа. Напротив, бе тъкмо обратното. Ако същностите се виждаха, техните със сигурност щяха да приличат на буреносни облаци, досущ като надвисналите над главите им.

Даг заговори спокойно:

— Как мина първият ви южен патрул?

Не бяха открили нито злина, нито гнездо, защото тогава настроението щеше да е коренно различно.

— Не ми се говори — отвърна Ремо. — Водата във варела нали е топла?

— Тази сутрин беше — отвърна Фаун. — Жаравата все още тлее. Можете да сложите дърва, и готово.

— Добре — изръмжа Ремо. — От часове мечтая за баня. — И се затътри към задната врата.

— Добре, Ремо, разбира се, че можеш да се изкъпеш пръв — отбеляза небрежно Бар към вече затворената врата. Даг чу стъпките на Ремо на външните стълби. Бар се тръшна на чергата пред огнището и вдигна поглед към тавана.

— Какво му става? — попита учудената Фаун. Не откъсваше поглед от Бар. — Ами на теб?

Бар изгъргори нещо неразбираемо.

— Да не би да си се провалил в ухажването? — попита Даг и седна на мястото си. Просто не можеше да разбере как е възможно да се провалят. — По коя беше увлечен, я кажи? Трудно ми е да преценя.

Фаун взе иглите и продължи да плете. Аркади остави перото, обхвана брадичката си с длан и разпери пръсти пред устата си, заслушан най-безсрамно.

— Тавия — въздъхна Бар. Размаха ръце. — Тавия, Тавия, Тавия. Толкова е мека косата й. Ами останалото… — Той надигна ръка пред гърдите си. — Мека, мека навсякъде. Човек няма да се нареже като на онази ледена висулка, по която точи лиги Ремо, не че има някакъв смисъл.

— И какъв е проблемът? — настоя Фаун.

— Тавия си пада по Ремо. Защо? Защо става така? Аз я харесвам много повече от него. Да не говорим, че ще я направя много по-щастлива. Аз съм по-големият веселяк. Каква невероятна ирония!

— Правилно ли разбирам, че Ремо си е харесал Нийта? — попита Даг. — Според мен тя не го намира отблъскващ. — Не беше сигурен дали Нийта не се е увлякла по Бар. Един хитър патрулен с достатъчно широко одеяло можеше да постигне много. Прецени, че е най-добре да не споделя подобни мисли. Човек не бива да стряска младите.

— А, отначало всичко с нея вървеше доста добре и аз бях на крачка да хвана Тавия, но той допусна грубата грешка да разкаже на Нийта кой си в действителност.

— Даг Блуфийлд, който си няма лагер. Това не е никаква тайна.

— Не. Че си бил в Лутлия. Даг Улвърин от лагер Лийч в Лутлия.

Даг усети как стомахът го присвива.

— Че това беше преди цяло поколение.

— Нийта току-що се връща от размяна в Лутлия и знае всички стари истории. Ти не знаеш ли, че там продължават да пеят балади за капитан Даг Улвърин и Вълчата война?

— Баладата е само една — изръмжа Даг. Освен това никак не я харесваше. Съпругата му Каунео беше героинята на Вълчи хребет, братята й и още четирийсет и кусур човека. Даг просто бе оцелял.

Фаун го погледна разтревожено.

— Не можеш да виниш хората, че си имат песен, която им помага да запомнят войната.

— Само че аз нямам желание да помня. — Старите спомени вече не го измъчваха и можеше да благодари за това на Фаун и на изминалото време. — Освен това всичко, което се пее в баладата, е объркано. Изменили са истината, за да им е удобно да нагласят куплетите. Изобщо не беше така.

Бар изпъшка.

— Една балада?! Има поне още десет! Цял цикъл са за Вълчата война. А Нийта ги е научила до една, проклети да са дано, докато е била там. Може и да ги пее. Щом Ремо спомена името ти, тя не желаеше да слуша за нищо друго освен за капитан Даг.

На Даг му се бе случвало веднъж или два пъти младежи да се увличат по него. На езеро Хикори всички се бяха научили да не го безпокоят, защото виждаха, че се дразни. Винаги се получаваше много неловко, но накрая всичко се разминаваше. Той въздъхна сърдито и си припомни как се справяше в подобни ситуации. Обикновено молеше Феърболт да ги изпрати с различен патрул, докато всичко се поуспокои. Само че тук нямаше как да стане.

— Прелестната Тавия — продължи да мрънка Бар, — прекрасната нежна Тавия. Тавия, глупачката, да си падне по Ремо. А пък Ремо не откъсва очи от Нийта. Нийта пък е готова да увисне на врата на капитан Даг Улвърин, за когото дори не съм сигурен, че все още съществува. Виж, ако Фаун въздишаше по мен, кръгът щеше да се затвори, но тази работа няма да стане, това вече е повече от ясно. — Той въздъхна тежко. — И така, оставам съвсем сам в края на кервана на любовта, да дишам прахта на останалите.