Лоис Бюджолд - Хоризонти

— На тази възраст бях патрулен. Призванието ми се появи късно. Просто тази година всичко се промени, от името до същността ми, и…

Даг млъкна и преглътна.

— Вижте — намеси се Фаун. — Даг не просто мисли, че може да стане лечител, той вече цери хора в долините на Грейс и Грей. Оправи счупеното коляно на Ход, където го ритна конят, болките в корема на Крес, спукания череп на Чикори, прерязаното гърло на един друг, след битка в пещерата на бандитите, и кой знае какво още. Освен това излекува Бо, когато го наръгаха в корема, а ние, останалите, мислехме, че му е дошъл краят. Освен това направи споделящ нож. Преди това е лекувал хората, докато е бил на патрул, но от миналото лято се появиха нови умения. Не знам защо се появяват сега, но има талант. Просто му трябват напътствия. За да не прави грешки от незнание.

Аркади присви очи към Даг, след това погледна Ремо и попита:

— Ти виждал ли си всичко това?

— Да, господине — потвърди Ремо. — Капачката я видях по-късно, наполовина излекувана. Не съм виждал и жената от Пърл Рифъл, но съм свидетел на всичко останало.

— И още много — обади се Бар.

— Тогава защо не е бил поканен — по-скоро грабнат! — от лечителите в някой лагер по реката?

— Защото лекуваше само фермери — звънна гласът на Фаун.

Аркади трепна и се извъртя към Даг. В гласа му избликна ярост.

— Идиот такъв! Оставил си нещастните хора почти полудели и омаяни!

— Нищо подобно — отвърна Даг спокойно. — С Фаун, Ремо и Ход разрешихме проблема с омайването. Разбрах, че това е първото, което трябва да се направи, ако искам да лекувам фермери. Направих го и продължавам да го правя.

Тримата от Ню Мун бяха зяпнали Даг с отворени уста. Не можеха да видят същността му, тъй като той продължаваше да е заслонен. Никой не беше в състояние да разбере дали крие лъжи или истини, усещаха единствено, че крие себе си.

— Това са измислици — отсече Аркади. — Не мога да се занимавам с ренегат.

— Не съм ренегат! — сопна се Даг. „Сигурен ли си, патрулен?“ Налагаше му се да се разкрие пред тези медни очи, макар да нямаше желание да го направи точно тук. „И никъде и никога“, призна пред себе си.

— Дезертьор? — подхвърли подозрително Нийта. Погледна Фаун и в гласа й се прокрадна презрение. — Разбира се. Очевидно е. Прогонили са те от Олеана заради фермерката.

— Не! — Доста близо беше до тази истина. — Сам се оттеглих от патрула. Бившият ми капитан знае къде съм и защо заминах. — Проблемът беше голям, сложен, засягаше най-интимните аспекти на същността му. „Богове, не е възможно да го обясня ясно.“ Очите на Фаун бяха впити в него. Не биваше да предава доверието й.

— Ренегат, дезертьор, прогонен или просто луд, ясно е, че не ставаш за лечител — заяви студено Аркади. — Стига толкова. Махай се от този лагер.

И понечи да си тръгне. Фаун протегна умолително ръка, но той дори не я погледна.

„Преструваме се, че спасяваме фермерите, — помисли си Даг, — но в действителност обръщаме гръб на…“

В същия момент разтвори същността си и се почувства така, сякаш някой съдира превръзка от незараснала рана. Почти очакваше да рукне кръв. За пръв път протегна призрачната си ръка с пълни сили.

Откъсна парченце от същността на лявата ръка на лечителя. От раната потече кръв, сякаш го одраска котка. Аркади изсъска и се обърна към него.

Най-сетне открит, Даг се приведе пред наситената му същност, сякаш слънцето бе изплувало иззад облак. Не можеше дори да предположи какво ще си помисли другият за тъмната каша в същността му. На лицето на лечителя се изписа шок, възмущение и вледеняващ гняв.

Аркади докосна кървавата драскотина с пръст и кръвта спря. „Значи може да лекува себе си!“

Даг заговори спокойно:

— Както беше незаслонен, можех да стигна чак до артерията на сърцето ти. При първия удар то щеше да се пръсне, а в следващия миг щеше да си мъртъв. И ти ще ме пуснеш да си тръгна просто така? Ако не искаш да се превърна в ренегат, в човек, който на всяка цена трябва да бъде убит, имам нужда от някой, който да ме насочва. Точно сега съм по-изгубен от всякога.

Двете момичета вече бяха извадили ножовете си, но Аркади вдигна ръка и ги спря. Той самият беше потресен и устните му като че ли оформиха едно име — Суто. Аркади се стегна, избърса червените капки кръв от пръстите си, пое си дъх и заяви студено:

— Невероятно нескопосана работа със същността. Ако ми беше чирак, щях да те одера жив за такава небрежност и самонадеяност.

Сякаш всичката кръв се оттече от главата на Даг, толкова силно бе облекчението му. „Той го видя! Знае за какво става въпрос. За него е нещо нормално. Това е позната техника със същността. Не е магия като на злините. Значи не се превръщам в злина…“