Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Злината в Рейнтрий беше голяма. Очертаваше се да е нещо колосално, като Вълчата война в Лутлия преди двайсет години. Най-лошото беше, че бе успяла да завземе гъсто населена територия на фермери. Имаше си храна, колкото поиска.

Аркади сви рамене.

— Нали каза, че си от Олеана?

Даг сви устни и Фаун побърза да обясни:

— Рейнтрий изпрати зов за помощ. Езерото Хикори е на един хвърлей, в най-северната част. Феърболт Кроу — лагерният капитан на езеро Хикори — избра Даг за капитан на патрула, който пратиха. Обясни как изтръгна същността на злината, Даг.

Даг пое дълбоко дъх, изви лявата си ръка и обърна куката. Призрачната ръка се появи отново.

— Онова, което ти направих на портата… Извинявам се, но трябваше да ти покажа… Как ще го определиш?

Аркади докосна ръката си — вече се беше образувала коричка — и се намръщи.

— Проекцията на същността, приложена с прекалено много сила, разкъсва тъканта. Когато се направи нарочно, нали така? Може и да има случаи, когато подобно разкъсване се превръща в мощно оръжие, стига да се използва с по-голяма точност.

— Ако се насочи повече сила и не толкова точно, е същото като изтръгването на същността, както правят злините — уточни Даг.

Аркади изви вежди.

— Не може да бъде.

И отново погледна белезите по шията на Фаун.

— Може — настоя Даг. — Виждал съм как става. Освен това мога да ти покажа белезите, оставени от злина по краката ми. Също като със стъклената купа, първия път, когато го направих, бях много разстроен — бяхме обградили злината и тя се опита да изтръгне същността на един от патрулните ми. Аз просто се пресегнах… — Даг въздъхна дълбоко. — Ще ви дам един съвет, момчета. Никога не се опитвайте да изтръгнете същността на злина. Нейната се прилепва към вашата и е като смъртоносна отрова. Така получих тези белези. — Той показа лявата си страна. Не сочеше тялото, а същността си.

— Аха! — възкликна Аркади. — Чудех се какво е причинило тези тъмни вълни.

Даг се поколеба, после попита:

— Ти, господине, не си виждал злина, нали?

Аркади поклати глава.

— Някога патрулирал ли си?

— Когато бях момче, ме изкараха на няколко пъти с връстниците ми. Само че аз отрано се проявих като създател.

— А, детските лагери — измърмори Бар. — Много ги мразех.

Ремо го сръчка, за да замълчи.

— Значи не си виждал и глинен — въздъхна Даг.

— Ами… не съм — призна Аркади. — Лечителят, който ме обучаваше в лагера Мос Ривър, пазеше един мъртъв, за да го показва. Беше се съсухрил и не личаха никакви подробности. Скоро след това се разпадна. Жалко.

— И не си виждал местата, където злините ги отглеждат. Значи ще ми е доста трудно да обясня…

На лицето на Аркади се изписа странно изражение и той настоя:

— Пробвай.

— Добре. Всичко това го разбрахме малко по малко. Злината се беше настанила в така наречения лагер Боунмарш. Повечето Езерняци успели да се измъкнат, но тя заловила шестима създатели. И обединила същностите им…

Аркади изпъшка.

— И стана още по-зле. Беше се впила в същностите им, за да направи люпило за петдесет глинени, създадени от местни животни. Недооформеният глинен е най-противното нещо, което може да си представи човек. Иска ти се да го убиеш бързо, просто от жал. Когато стигнахме в Боунмарш с патрула, създателите ни се сториха в безсъзнание. Мислех, че магията ще се разпадне, когато злината умре, но се оказа, че греша. Когато един посегна към същностите им, за да ги отдели и освободи, те оплетоха и него. Изгубих трима патрулни, докато разбера какво става.

— Невероятно — промълви Аркади. Фаун вече не се страхуваше чак толкова, че лечителят ще ги изхвърли, преди да завършат разказа си: той очевидно нямаше търпение да чуе всичко. „Много му хареса тази част за същностите.“

Даг кимна.

— Злината беше много развита, най-развитата, която бях виждал.

— А ти… колко си виждал?

Даг сви рамене.

— Отдавна престанах да ги броя. Лично аз съм убил с нож двайсет и шест. Броя и гнездата. Както и да е, в Боунмарш, като пълен глупак, се опитах да стабилизирам сърцето на умиращ създател. Оплете и мен. Така разбрах какво става, видях го отвътре. Фаун ще продължи да разказва, защото следващите дни ми се губят.

Фаун реши да разкаже по-кратката версия.

— Заминах за Боунмарш с Хохари, защото Даг бе пратил известие някой да отиде и да му помогне с вплетените заключени същности. Нито един Езерняк не знаеше какво да прави и тогава аз, докато ги наблюдавах и слушах, измислих нещо щуро. А Хохари реши да направи експеримент — така и не разбрах какво точно, но според мен тя имаше подозрения за сливането.