Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Отомаях всеки фермер, когато лекувах, разбира се. След като вече знаех какво да правя — добави Даг виновно. Фаун се запита как ли се справя Крес.

— Ами ечемикът? — подсети го Фаун. — И паят. И комарът. Не ги забравяй, така започна всичко. Нещастната ти ръка се поду толкова много, че не успя да си сложиш приставката, след като изтръгна същността на комара, не помниш ли?

— Поел си същността на всички тези неща? — попита ужасено Аркади. — Истинско чудо е, че си все още жив! Отсъстващи богове, можел си да се убиеш!

— Ето, видя ли! — извика победоносно Фаун. — Казах ли ти аз, че да изтръгнеш същността на бодливия храст няма да е много разумно?

Даг се усмихна виновно.

— Аз и сам се сетих. Тоест… двамата с Фаун се сетихме. След известно време.

— На един добре напътстван чирак — засъска Аркади през зъби — никога нямаше да му бъде позволено да се заеме с подобни неестествени експерименти!

— Искаш да кажеш чирак на лечител на същности ли?

— Естествено — кимна отривисто Аркади. — Никой друг не би извършил подобна идиотщина.

Даг се почеса по брадичката и заговори тихо:

— Да, но тогава нямаше да знае как да отомайва. Нали така? Може би не е чак толкова зле, че започнах без никаква помощ.

— Все още ли мислиш така?

Даг долови весела нотка в гласа му и призна:

— Не. Защото след това се появи Крейн.

Аркади се приведе напред в опит да прикрие раздразнението си, след това отново зададе следващия си въпрос неочаквано спокойно:

— Кой е Крейн?

— Момчетата бяха там. — Даг кимна уморено към Бар и Ремо. — Те да кажат.

— Крейн беше ренегат. Най-противният тип, когото съм срещал. Тъкмо затова, господине, не бива да наричате Даг ренегат. — Изпълнен със страхопочитание от лечителя, досега Ремо беше мълчал, но ето че гневът му се отприщи и Аркади дори леко се отдръпна.

— Крейн беше от Олеана — намеси се Бар, — прогонен от лагера си заради кражба и защото имал любовница фермерка. Беше станал водач на група бандити по долното течение на Грейс, пленяваше лодките и ги изгаряше, а след това избиваше екипажите. Страшна работа. Ако ние не бяхме на борда, и нашата лодка щеше да я сполети съдбата на останалите.

Ремо продължи:

— Даг ни накара да съберем всички лодки и мъже, които се спускаха по реката същия ден, за да нападнем лагера на бандитите и да го прочистим. Така и направихме. Даг сам хвана Крейн. Ние с Бар бяхме на хълма с друг бандит, така че не видяхме самото… — Той погледна безпомощно Даг.

Даг продължи с напълно безизразен глас:

— Повалих го, като откъснах парче от същността на гръбнака му, точно под врата. Веднъж видях как един човек падна от коня си и си счупи врата точно там, затова знаех какво правя.

— Това не е ли… прекалено? — попита също така безизразно Аркади. Не откъсваше поглед от Даг.

— Той искаше да ми пререже гърлото — обади се Фаун, уплашена, че Аркади може да помисли Даг за хладнокръвен убиец. — А пък хората му се канеха да ни отмъкнат лодката. Даг нямаше голям избор.

— Ако трябваше да го направя отново — продължи Даг, — щях да оставя повече хора да пазят лодките, нищо че щяхме да останем съвсем малко, за да прочистим пещерата. Но не съжалявам за стореното. Само че и това залепна към същността ми. — Той посочи гърдите си.

Аркади се намръщи недоволно.

— Разбирам.

— Няма ли да разкажеш за споделящия нож? — намеси се неспокойно Ремо.

— А, добре — сви рамене Даг. — Сред плячката на бандитите открихме незареден нож. Изглежда, са го взели, след като са убили Езернячка. Крейн трябваше да бъде обесен с останалите, но му дадохме възможност, ако иска, да сподели смъртта си, като зареди ножа. И той го направи. Честно казано, малко се учудих. Почистих ножа и го подготвих за зареждане. Използвах го, за да го екзекутирам, което криеше известна опасност, но пък всичко свързано с него беше опасно. Това бе първият нож, който направих. Много ми се иска създателят на ножове в лагера да провери как е зареден, макар да съм напълно сигурен, че няма такова нещо като наполовина зареден нож. Или е готов за употреба, или не е.

— И защо реши да го направиш? — попита Аркади.

Даг отново сви рамене.

— Брат ми е създател на ножове в лагера на езерото Хикори, така че познавам процеса. Най-много обаче научих, когато разбих същността на ножа си край Боунмарш.

— Всъщност… — прекъсна го Аркади — друго питах.

„Какво дава право на Даг да извърши подобно нещо“, помисли си Фаун.

Даг не откъсваше поглед от неговия.