Лоис Бюджолд - Хоризонти

Усети се, че е паднал на колене, едва когато Фаун се пристъпи към него и долови тревогата в гласа й.

— Даг? Добре ли си? Смееш ли се, или плачеш? — Отдръпна ръката си от лицето му.

Раменете му се разтърсваха.

— Не съм сигурен, Искрице — изпъшка той. — И двете, струва ми се. — Едва сега осъзна колко много страх е таил, колко ужас е изпивал силите му. Нима се беше показал глупак? Може би не.

Аркади потри брадичка и въздъхна. После каза:

— По-добре всички да дойдете с мен. Няма да мога да се справя с всичко това насред пътя.

— Всички ли? — попита Нийта и погледна многозначително Фаун.

— По всичко изглежда, че са заедно. Да, всички. Тавия, кажи на жените, че днес ще обядвам с четирима гости. — И направи крачка напред и протегна дясната си ръка към Даг.

„Да, имам нужда от ръка, която да ме подкрепя.“

Даг я стисна и се изправи.

След лагера на езеро Хикори Фаун си мислеше, че знае всичко за Езерняшките шатри — груби, вдигнати за временно ползване, обикновено с една открита страна, по средата огнище. Шатрите в Пърл Рифъл бяха подобни. Само че Аркади имаше… къща.

Две огромни дървета с провиснали като езици тъмни листа — не се виждаше нито един цвят в този сезон — се издигаха от двете страни на каменна пътека. Основите на къщата бяха вградени в хълма, облицовани с камък, стените бяха от кедрово дърво, покривът от керемиди, а отпред имаше дълга веранда. Прозорците бяха от истинско стъкло. Фаун с облекчение забеляза, че Бар и Ремо също са зяпнали къщата. Според стандартите на лагерите тя приличаше на истински палат. Даг не бе изненадан като тях, но пък Фаун не бе сигурна дали той изобщо обръща внимание на такива неща. След избухването си на пътя се бе умълчал. Отново.

Вързаха конете за перилата на верандата и последваха Аркади вътре, като си избърсаха внимателно краката пред вратата. Отсрещната стена също беше с прозорци, а през вратата, която водеше към непокрита тераса, се виждаше езерото. От дясната страна имаше огнище и Фаун предположи, че тук лечителят прави илачите си. Пред огнището имаше работна маса, висока до кръста, а близо до прозореца друга, по-ниска, кръгла, очевидно предназначена за хранене. Около нея бяха подредени столове със струговани крака, на седалките им имаше възглавнички. На езерото Хикори такова нещо изобщо не можеше да се види.

— Можете да се измиете на мивката — каза Аркади. — Ще направя чай.

Фаун реши, че печели време, за да реши какво да прави. Не бе казал почти нищо, докато идваха насам, само им посочи щаба на патрулите и шатрата за болни, които също бяха от дърво и приличаха на къщи.

Под един от прозорците с изглед към езерото имаше чугунена мивка с дървен чучур от дясната страна и отточна тръба от лявата. Фаун напълни мивката и се изми с калъпа сапун, след това остана да гледа как се справя Даг. Забеляза, че Аркади също го наблюдава. След тях се измиха и момчетата. Щом отпушиха мивката, мръсната вода изгъргори по дървената тръба и се изля някъде навън. Тук имаше същите удобства като във фермерска къща. На Фаун й се стори, че усеща неодобрението на Даг.

Настаниха се около масата и Аркади наля чай в глинени чаши, сложи и купичка мед. Фаун с удоволствие отпи глътка и се запита кой ли трябва да заговори пръв. За нейно облекчение започна Аркади.

— И така, бивши патрулен… как ме откри? Ню Мун Кътоф е доста далече от Олеана. — Отпи глътка, облегна се назад и загледа Даг с присвити очи.

Въпросът беше доста общ. Даг погледна отчаяно Фаун и попита:

— Откъде да започна, Искрице?

Тя прехапа устна, после каза:

— От началото. От Гласфордж.

— Чак оттам ли? Всичко ли да разкажа? Сигурна ли си?

— Ако не обясним какво стана с ножа в Гласфордж, няма да можеш да обясниш какво направи с него в Боунмарш и как Хохари каза, че било магия.

— Коя е Хохари? — попита Аркади. Като че ли се стресна, когато чу думата „магия“.

— Главната лечителка на езерото Хикори — обясни Даг.

— Добре. — Аркади отново се приготви да слуша. — Продължавай.

— Може ли аз? — попита Фаун. Разказът им трябваше да убеди лечителя на същности колко сериозен е Даг, въпреки че се е сближил с фермери. След като бяха поканени в лагера на доверие, нищо не спираше Езерняците да ги изгонят. Нищо друго не им оставаше. А и Фаун нямаше намерение да разказва лъжи на този човек.

— Беше сезонът на ягодите в Олеана, миналата година, и бях тръгнала да си търся работа в Гласфордж, защото… — Тя пое дълбоко дъх, за да събере кураж. Ремо и Бар щяха да чуят за пръв път подробностите за личния й живот и на нея й бе също толкова трудно да говори пред тях, колкото и пред непознатия. — Защото бях забременяла от един съсед, който не пожела да се ожени за мен, а не исках да съм вкъщи, когато ми проличи. Затова заминах. Патрулът на Даг беше дошъл, за да унищожи една злина, която си беше направила бърлога някъде из хълмовете. И един глинен и един омаян ме отвлякоха, защото бях бременна.