Лоис Бюджолд - Хоризонти

— О, да! Кала писа на два пъти. Ще ти дам писмата да ги прочетеш. Тук пощата идва сравнително редовно.

— Как са те?

— Сейдж си е намерил работа в една леярна и е научил много нови неща, както се надяваше. Кала казва, че още му се иска да си има своя работилница. Индиго кара каруца с доставки и шефът му е силно впечатлен от начина, по който се оправя с конете, въпреки че на Индиго градският живот много не му допада. Било пълно с народ. Чувствал се напрегнат. Писахме му да го поканим в Клиъркрийк, но все още не е приел. О, най-хубавото не си чул. Кала толкова се интересува от лечителство, че се е записала за чирачка на една акушерка в Трипойнт. Благодарение на усета си за същност се справя забележително добре и най-сетне признала, че има смесена кръв. Вместо да я изхвърли, жената я завела при човек, който познава местните Езерняци, и сега Кала се обучава една седмица от месеца с лечителите в лагер Трипойнт — родното място на Феърболт. Какво съвпадение! Направо да не повярваш!

— А! — Лицето на Бар се поозари. — Това е добре. — Намръщи чело. — Доста неочаквано.

— И аз така реагирах, докато не се замислих. Кала са я подложили на изпитание в лагера на баща й на юг, но тя се провалила, защото не искали да вземат Индиго.

— Така ли? Не знаех. — Бар се замисли. Фаун не беше свикнала да го вижда така унесен. Преди да успее да го попита какво го тревожи, на верандата се чуха стъпки.

Фаун вдигна развълнувано поглед.

— Ето го и Даг!

Вратата тъкмо се отваряше. Бар се усмихна.

— Ти да не би да си развила усет за същност?

— Не, но знам кой как трополи по стълбите. — „Както познавам гласа на детето си, когато заплаче, или ръката си в тъмното.“

Даг влезе и се ухили.

— Здрасти, Бар! Какво те води насам? — Изглежда, нямаше проблем с пациентите, защото не беше прегърбен от умора, нито пък мрачен или изпръскан с кръв.

Преди Бар да отговори, Нати-Мари се размърда в кошницата и изгука.

— Идвам веднага, Искричке — подвикна й Даг, бързо съблече якето и отиде да си измие ръцете на мивката. Гукането стана по-настойчиво, превърна се във вик. Даг метна кърпата на мивката и се надвеси над кошницата. Изражението му беше необикновено нежно. Бар се намръщи още повече, докато го наблюдаваше как вдига детето и го намества на лявото си рамо, подпрял с ръка гръбчето, докато се настаняваше на люлеещия стол от другата страна на огнището.

— Да не би да е мокра? — попита Фаун. — Гладна?

— Не, просто скучае и иска при другите.

— Обича да слуша гласа на Даг — обърна се Фаун към Бар и се усмихна. — Питам се как проговарят Езерняшките деца, след като възрастните разбират всичко благодарение на усета си за същност.

Даг поклати глава.

— Не всичко, уверявам те. Малките трябва да ни научат, както фермерските бебета учат родителите си. Нали така, Искричке? Учиш стария си баща на всякакви трикове, нали? — Нати-Мари се отпусна доволно на новото си място и размърда пръстчета, очите й бяха почти затворени. При раждането бяха мътни, но по-късно станаха наситено кафяви с много красиви червеникавозлатисти точици. Даг се обърна към Бар. — Как е в Пърл Рифъл? Как се справя създател Верел с щитовете ми?

— По-добре, откакто Уит дойде миналата есен и се похвали с ореха си и убийството на злината във всяка пивница около сала и така Верел вдигна цената четири пъти. Поне лагерният съвет се успокои, защото все повече фермери искат да пробват, а аз просто не разбирам защо, след като Уит им каза, че работят.

— Уит е много хитър — заяви Фаун доволно, чукна дървената лъжица в ръба на гърнето и го дръпна да не е на силен огън, след това се настани до коленете на Даг, за да слуша.

— Верел има двама нови чираци — продължи Бар. — Така че да не изостава с работата заради щита.

— Чудесно — отвърна Даг. — Ами капитан Ама? Тя няма ли желание да експериментира?

— Да, най-сетне. Изпрати четири фермерчета с моя патрул и ми нареди да ги наглеждам, защото съм познавал фермерите по-добре от всеки друг патрулен. Двама напуснаха след първия патрул, щом разбраха колко е досадно и че няма никакви удобства, особено през зимата. Оплакаха се, че трябвало да вършат черната работа, а аз им обясних, че новаците винаги вършат черната работа. Другите двама останаха, а сега дойдоха други двама. Другата седмица заминаваме пак.

— Нали знаеш, че Аркади е обучил Хохари да прави щитове, докато е бил на гости на родителите на Сумак?

Бар кимна.

— Поне шест момчета от Рейнтрий — оцелели след злината — чули слухове и се явили като доброволци. Феърболт твърди, че това си била работа на патрула, и така повлиял на хората, че лагерният съвет се разделил и не могли да му забранят нищо. Сложил момчетата за партньори на Рейз и Ремо, за да ги обучават, и се получило сравнително добре. Досадната тежка работа не ги притеснявала. Миналата седмица получих писмо от Ремо. Пише, че успешно преминали първия си тест с истинска злина. Била още малка, но щитовете на Хохари издържали и нито едно от мрачните предсказания на черногледците не се сбъднало. Засега добре.