Лоис Бюджолд - Хоризонти

Главата й беше на възглавницата, когато топлата му длан се плъзна по корема й. Фаун се надигна и погледна надолу, за да проследи пътя на пръстите му. След шест месеца сигурно щеше да се чуди защо е била толкова нетърпелива коремът й да порасне.

— Нати-Мари добре ли е?

— Засега ми се струва доволна и щастлива, въпреки че с мама преживяха големи приключения.

Говореше тихо, но в гласа му прозвуча ужас, породен от спомена.

Тя си пое дъх и се замисли какво да каже.

— Сватбеното ни пътешествие беше наистина невероятно. Повечето мъже обещават на любимите си целия свят. Ти наистина ми го показа.

С тези думи си спечели целувки от слепоочието до брадичката. Бяха божествени, но тя все още не можеше да си позволи да се разсейва. Стисна ръката му, преди да се плъзне надолу и да я остави без думи.

— Не мисли, че се оплаквам, но може ли известно време да си поостанем вкъщи?

Той се разсмя.

— Май времето ти на патрулен изтече. Сега е мой ред да стана фермер. — Стана сериозен, но не задълго. — Всичко ще е наред. Като си останем вкъщи, ще науча много нови неща. Досега не съм се задържал на едно място.

— Няма да прекалявам с вълненията.

Целувките с усмивка й се сториха още по-приятни. Устните му се спуснаха към врата, насочиха се надолу и двамата забравиха за разговорите.

След няколко дни почивка в Блекуотър Милс Аркади заяви, че Бар може да язди отново, стига да е с шина и да не препуска. Уит му даде кротка кобила. Даг си спомни счупената си миналата година ръка и си каза, че Бар все още много го боли, което се потвърди от немощната усмивка на младежа и от това, че не се възпротиви на ограниченията. Но пък укротеният Бар се оказа приятен спътник.

Въпреки че яздеха бавно, правият път на север скоро ги отведе до следващата раздяла. Бар, Ремо и Рейз трябваше да се отправят към Пърл Рифъл. Там Рейз щеше да остане като гост, да опознае лагера със сала и да потвърди разказа на патрулните за убийството на злините на Северния път. Малко по-късно там щеше да го потърси Сумак.

Финч и Аш също имаха намерение да пресекат Грейс със сала на Пърл Рифъл. Носеха дебели писма с дълги обяснения до Уест Блу — те щяха да им осигурят подслон и храна за известно време, както и много съвети къде да вдигнат нов дом.

Сумак беше решила да придружи Аркади до Клиъркрийк, уж да е сигурна, че се е настанил добре, но като виждаше как блести същността й, Даг беше готов да се обзаложи, че има лични причини да прекара с тях следващите дни. Сумак така и не каза ясно дали ще остави Аркади в дома на Бери и дали смята да се върне, след като представи Рейз и съобщи, че напуска патрула, или ще го отведе веднага, за да го представи на родителите си също като ловец, който се връща със забележителен улов. Опитваше се да не се подсмива и да не я поощрява да се обвърже още сега, като помоли чичо си да свърже брачните върви и да даде благословията си. Просто искаше да е сигурен, че тя е представила съпруга си на роднините, без той да се намесва в решението й.

Ремо се мръщеше.

— Близките ти ще се зарадват, когато те видят — увери го Даг. — Сигурно още преди месеци са разбрали колко много си помогнал, за да бъдат разбити бандитите, а пък патрулите вече са разнесли новината за злините по Северния път. Възползвай се от прошката, докато всички са още развълнувани, и нещата ще се оправят.

Фаун, възседнала Сврачка, изви вежди.

— От опит ли говориш, Даг?

Той докосна слепоочието си с пръст в знак на потвърждение.

— Просто не се възползвай прекалено често от номера със завърналия се блуден син, защото след известно време няма да има кой да му обръща внимание.

Бар отпусна юздите на коня и отбеляза:

— Като ми гледаш крака, всеки от нас може да твърди, че е отвел другия вкъщи. Уверявам те, че ще куцам и ще стена, докато им проглуша ушите. Ще стане.

— Лагерът няма да ти се стори същият, уверявам те. — „И на двамата“, помисли си Даг.

— Нито пък лицето ми, като се гледам в огледалото, докато се бръсна — измърмори Бар. Май не болката в крака го беше направила толкова сериозен. Обърна се към Даг. — Научих много от онази нощ в дъжда, когато се качих за пръв път на „Завръщане“ побеснял, мокър и премръзнал. Благодаря ти.

Даг вдигна изненадано глава.

Не го призна, но благодарността на момчето му достави удоволствие.

— Да, Даг ги умее тези неща — обади се Уит. — Ще ви кажа, че ме учи на нови неща още от първата вечер, когато сестра ми го въведе в кухнята на Уест Блу. Май съм забравил да ти кажа „браво“, сестричке.