Лоис Бюджолд - Хоризонти

Денят се оказа радостен, защото на следващата сутрин, докато Аркади, капитанът на патрула и патрулният лечител все още обсъждаха дали е по-добре носилката да се носи на ръка, или да я закрепят между два коня, се върнаха Сумак и Ремо. Бяха яхнали чужди коне и ги придружаваха двама непознати патрулни.

Сумак и Аркади се хвърлиха един към друг и онези, които познаваха Аркади като строг и намръщен човек, извиха вежди учудено. Даг се ухили. Един от младите патрулни се оказа синът на Пако.

— След като злината ни разпръсна, двамата с Ремо успяхме да изминем пеша едва петнайсетина мили — обясни Сумак. — Бяхме полудели от тревоги и ни боляха краката. Тъкмо бяхме излезли на пътека на патрул край следващия хребет на запад, когато се натъкнахме на подкреплението, което изпращаха от Лоръл Гап. Разказахме им какво е станало, въпреки че не знаехме всичко. Заедно с тях се спуснахме в долината. След това дойде и патрулът, тръгнал на север, и ни съобщи, че злината е повалена, но ние се бяхме сетили, защото наоколо беше пълно с мъртви глинени прилепи. Синът на Пако беше в първия патрул и много разстроен, че баща му е бил отнесен от глинен, също като теб, Даг. След това пристигна Нийта и научихме новината, че баща му е открит ранен. Затова предложихме да го доведем, ако ни даде коне, за да пътуваме по-бързо.

С Аркади не можеха да откъснат очи един от друг. „Чудесно“, каза си Даг.

Ремо яздеше коня на Пако, който останалите патрулни бяха намерили. Споделящият му нож беше все още в дисагите, но синът му довери на Даг, че нямало да му го даде, преди майка му да одобри. Даг и лечителката — и Пако също — изслушаха внимателно инструкциите на Аркади за разкъсаните нерви. Даг беше почти сигурен, че човекът ще проходи отново. Искаше му се Пако да е здрав, когато се родят внуците му.

Започнаха да разказват преживяното на новодошлите и неусетно мина пладне. Патрулът от Лоръл Гап тръгна; яздеха бавно и предпазливо, за да пренесат Пако невредим. Лагерът на фермерите изведнъж утихна и всеки се замисли за делата си. Даг броеше колко дни са се забавили и се учуди, че са толкова малко. Имаше чувството, че е прекарал в тази долина поне няколко месеца.

Тавия беше останала без кон. Тъй като Бар щеше да пътува в една от каруците, й предложи своя, който беше на Аркади, при условие че тръгне с тях на север. След като стрелна Даг с поглед, Нийта отново започна да убеждава Ремо да замине с нея на юг. Младежът се изненада от неочаквано топлото й отношение и Даг прецени, че е дошло време да се заеме със задачата, от която изпитваше ужас. Съмненията все още спираха гнева му. „Значи е време да разбера каква е истината.“ Дори да беше грозна като избиването на глинени, налагаше се.

Избра място сравнително далече от лагера, за да не ги виждат и чуват спътниците им. Седна на един камък и започна да рови пръстта с тоягата си, а Сумак се облегна на една бреза и кръстоса ръце. Присъствието й щеше да му помогне да преодолее неудобството от разговора с Нийта. Ремо, Тавия и Нийта се бяха настанили с кръстосани крака на земята. Финч и Аш също бяха повикани и не криеха, че се чувстват неловко.

— Какво става, Даг? — попита Ремо. — Каза, че било нещо свързано с патрула.

Даг вдигна ръка, за да спести неудобството на фермерите. Предпочиташе да избере Сейдж да даде показания, тъй като той беше най-уравновесен от момчетата от Алигаторска шапка, но след като злината беше убита, младежът не бе могъл да си намери място от тревога, тъй като не знаеше нищо за съдбата на съпругата си.

— Няма да ви задържам. Онзи следобед, в който Уит простреля злината, кажете какво правехте всички, когато дойде Нийта. Обаче съвсем точно.

— Ами… — Финч прокара ръка през косата си. — Отначало настана смут. Бери едва успя да ни обясни какво е станало, на останалите де. Много се разтревожихме за тях двамата с Уит. Бо погледна горката Фаун и каза, че е мъртва. Ход и Хоторн се разплакаха. Беше ясно, че няма да останем дълго на това място, повечето от нас мислеха, че и ти си мъртъв. Когато разказахме на мулетарите как глиненият те е отнесъл, те изкопаха гроб и за нея.

— Беше нещо като за благодарност — потвърди Аш.

— Нийта препускаше по пътя, видя ни и спря.

— Преди или след погребението?

— А, преди. Бяхме положили четиримата мулетари и Фаун на одеяла, споглеждахме се и не знаехме какво да кажем. Нийта каза, че била изпратена да открие местните Езерняци и да повика помощ за ранен патрулен. Била видяла Тавия, докато водела Аркади, за да ви спаси и двамата — ти също си бил ранен, но нямала представа колко тежко.