Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Не звучеше много обнадеждаващо — продължи Аш. — Разбрахме, че някой е със счупен гръбнак, но така и не разбрахме кой.

— Казахме й, че Уит е прострелял злината, но тя май не ни повярва. Въпреки това отиде и огледа крилата. Така и не слезе от коня. Препусна, преди Вайо да успее да я попита за Аулет.

Нийта понечи да каже нещо, но Даг вдигна ръка, за да я спре. Тя присви очи. Дали разбираше какво следва? Даг беше сигурен, че е наясно.

— Тя разбра ли, че ще погребете Фаун? — попита той.

— Разбира се — отвърна Финч. — Не обсъждахме с нея, но тя видя положените на земята трупове и изкопаните гробове. Няма как да не е видяла.

Аш мигна и отвори уста, за да каже нещо, но Даг го прекъсна:

— Благодаря ви, момчета. Това е всичко.

Двамата тръгнаха към каруците, като се обръщаха любопитно през рамо.

Даг се намръщи на Нийта.

Тя вирна брадичка.

— Стори ми се мъртва! Реших, че й е изтръгната същността. Как да разбера, след като щитовете ти объркват всичко? Освен това се бях заслонила, за да не ми подействат остатъците от злината.

— Твърдиш, че си се била заслонила, и никой не може да го оспори — отвърна бавно Даг. — Аз поне не мога да го докажа. Ти също не можеш да докажеш, че казваш истината. Можеш ли, Нийта?

По бузите й избиха алени петна. Дали беше от възмущение, или от страх?

— Може да се открие сега — предложи Ремо.

Даг и Нийта не откъсваха погледи. Сърцето му биеше до пръсване. Странно. Странно наистина, не беше предполагал, че ще се вбеси чак толкова, че светът да се замъгли пред очите му.

— По-добре да не го прави — отвърна той. — Ако не е заслонена, ще я убия с мисъл. Точно както направих с Крейн. По-добре да я убия с мълчание.

Тавия и Ремо потръпнаха от ужас, Сумак трепна, но и тримата мълчаха. Никой не смееше да проговори.

Нийта сведе поглед. На Даг този отговор му беше достатъчен. „А ти, патрулен, мислеше, че това е твой дълг?“ Прокара лице по лицето си, за да се съсредоточи.

— Върви си, Нийта. Прибери се. Остани в тамошния патрул. Задължена си на Ню Мун, че са те отгледали, а на Лутлия, че са те обучили. Чакат те дълги години, докато изплатиш дълга си. На края на живота си сподели смъртта си, ако искаш. Само не се връщай на север. Северът не се нуждае от теб.

Ремо я гледаше, изпълнен със съмнения.

— Не е честно… — започна тя, но млъкна. Точно така. Най-добрият съвет към човек, озовал се на дъното, е да престане да копае. Сигурен беше, че тя не е глупачка.

— Ами аз? — попита Тавия. Беше пребледняла и гледаше партньорката си невярващо.

— Ще те препоръчам на Феърболт Кроу на езерото Хикори, ако искаш размяна на север — каза Сумак. — Думата ми тежи. Ще говоря и за Рейз. Той ще се възстанови, докато стигнем. Опитът му със злините ще го направи много търсен. И теб също.

Тавия сведе очи, стрелна Нийта с поглед и приятелката й се размърда от неудобство.

— Първо трябва да докладвам вкъщи — каза Тавия. — Искам всичко да бъде разказано, както си е. Трябва да се сбогувам с хората. Но ще се възползвам от предложението ти, стига все още да е валидно.

— Ще бъде.

— Кажи на Рейз, че през есента ще дойда.

Сумак кимна.

„Рейз ли?“, помисли Даг. Дотук с надеждите на горкия Бар. Но пък момчето беше издръжливо. Ремо отново му се стори нещастен. „Мътните го взели, това момче все няма късмет. Но пък и двамата са още много млади.“

— Ами ти, Ремо? Накъде тръгваш утре? — попита Сумак.

Ремо въздъхна тежко. Повече не погледна Нийта.

— На север.

Никой не проговори до лагера.

На сутринта, след като изтеглиха каруците на Северния път, двама смълчани ездачи се отправиха на юг. Аркади беше дал на Тавия дълъг списък с негови вещи, които да му донесе, когато се върне. Даг нямаше представа какво е казала Сумак на Аркади предишната вечер, но на раздяла той се държа студено с Нийта. Тавия се обърна на няколко пъти, за да помаха, и Рейз всеки път отвръщаше. Нийта беше изпънала гръб и не се обърна нито веднъж.

За радост на Фаун, в Блекуотър Милс имаше хотел, не по-лош от онзи в Гласфордж, макар и по-малък. Най-хубавото беше, че имаше чисто нова баня. Тя с радост бръкна в кесията си, за да плати стаята. Аркади направи същото веднага щом видя банята. Сигурно двамата със Сумак щяха да ползват една стая, за да спестят пари. Фаун нямаше търпение няколко дни да се храни с гозбите, приготвени от друг, и да не й люти от дима на огнището. През четирите дни, откакто пътуваха, кракът на Даг спадна, макар че цветът стана още по-страшен. И на двамата щеше да им се отрази добре да се отпуснат в истинско легло. И да останат сами.