Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Ами… добре. — Бар предпазливо отстъпи от кошницата и се настани на стола.

Фаун взе дървената лъжица и разбърка сиво-зеленикавия буламач, който се сгъстяваше точно както трябва.

— Татко доведе мама чак от Уест Блу, при това в тази кал. Пристигнаха два дни преди да се роди Нати-Мари. Останаха три седмици, след това мама се върна за първото дете на Кловър. Заяви, че не одобрява мъжете да присъстват на раждането, но Аркади я спечели веднага. Според мен беше облекчена, въпреки че е родила толкова деца, защото акушерството не й се удава. Даг беше много развълнуван, но се държа много по-смело от мен. Не бях изпитвала такава болка, но пък сега си имам едно чудесно бебе, така че всичко е наред.

Бар се размърда, обзет от неудобство, и Фаун прецени, че може да му спести подробностите. Бебетата на другите, поне доколкото си спомняше, бяха по-безинтересни от твоето. Двамата се умълчаха.

— Даг и Аркади ще се върнат съвсем скоро — подхвърли тя. — Повикаха ги заради някакъв човек, който се наранил край сала, а на връщане щели да се отбият при съседката, тя има възпаление на белите дробове. Сега вече не излизам много заради Нати-Мари, но съм втората ръка на Даг, когато хората идват тук. Когато мога, ходя с него, иначе Даг ще се заплесне и ще забрави да поиска пари. Това е то влиянието на Аркади. И обратното. Аркади вече свикна същността му да е мръсна. — Не че Аркади го беше казал, но според Фаун се подразбираше.

— Значи замисълът с лечението на фермерите се получи?

Фаун не беше сигурна дали Бар се опитва да я накара да си каже всичко, или просто избягва да говори за себе си, затова продължи:

— Отначало беше трудно. Бери ни беше нещо като посредничка и всъщност тя свърши работата. Не знам какво щеше да излезе, ако се бяхме изтърсили на място, където сме напълно непознати. Даг и Аркади направиха разни неща с близките и роднините й, а Бо, Хоторн и дори Ход разправяха за нас из целия град. И една вечер почука човек, когото почти не познавахме, и помоли за помощ. Това беше огромна стъпка. — Тя се намръщи съсредоточено. — Най-важното е — поне според мен, колкото и странно да ти прозвучи, — та най-важното събитие тази зима е, че изгубихме пациенти. Няма начин да не се случи. Не става въпрос за човека, който беше починал преди два дни, но въпреки това го донесоха на прага върху една дъска. Никой не обвини Даг, въпреки че той имаше какво да каже по въпроса. Не съм го виждала толкова вбесен. — Тя сви устни при спомена, който щеше да е доста комичен, ако близките на мъртвеца не бяха толкова разстроени. — Става въпрос за хора, които вече познавахме. — Старецът със счупения таз, детето със странната треска, жената, която бе пометнала и кръвта й почти бе изтекла, преди Даг да пристигне, въпреки че така бе пришпорвал Копърхед, че конят беше покрит с пяна. — Даг много се старае, направо се съсипва, но понякога просто не се получава. Разумните хора са наясно, а по-неразумните бързо ги вкара в правия път. Доста трудна работа, но всички се учим. И ние, и хората около нас.

— Хм. — Бар наклони глава. — Открай време знам, че човек трябва да се учи, ако иска да стане лечител, но така и не съм помислял, че трябва да се научиш как да си пациент.

— Вас Езерняците в лагерите ви учат на всякакви трикове, също и да си имате доверие един на друг, да плувате също. Учат ви още докато сте малки. Ние също имаме акушерки и лечители, но те са различни. Имам предвид, че отначало никой не знаеше какво да очаква от нас. Дори ние самите не знаехме, така че трябваше да се научим заедно.

Бар се протегна, почеса се по брадичката и се огледа.

— Бери и Уит успяха ли да направят лодката и да я пуснат есента? Не ги мярнах наоколо.

— А, заминаха още преди месеци — взеха Бо, Ход и Хоторн за екипаж, въпреки че Бо заяви, че това било последното му пътуване. Още е рано да ги чакаме, но скоро ще се върнат. Не бяха сигурни дали ще плават, или ще се върнат по Северния път. Дано се върнат по реката, защото се надявам Уит да ми докара желязна печка. А няма как да я пренесе на седлото, въпреки че когато става въпрос за Уит, не се знае какво ще измисли.

— Каквото и да купи, го превръща в печалба. Просто не знам как го прави.

— Никой в семейството не знаеше, че има такъв талант. Но пък и никой от нас нямаше шанс да блесне. — Градчето Клиъркрийк беше само двойно по-голямо от Уест Блу, но Фаун не можеше да си обясни защо изглежда значително по-голямо.

Бар прочисти гърлото си.

— Имаш ли новини от Кала и Индиго? И от Сейдж?