Лоис Бюджолд - Свещеният крал

Фара бързо възприе рутината на усамотено вдовство под опеката на брат си. И дори душевният й кон да намаляваше цената й за нов политически брак, тя, изглежда, нямаше нищо против. Пристъпите й на главоболие изчезнаха.

Как точно Левко и Осуин успяха да осигурят свещен за принц Джокол, Ингрей така и не разбра, но двамата с Аяда слязоха при доковете да се сбогуват с островния принц и другарите му. Младият свещен беше изнервен и стискаше корабното перило, сякаш очакваше всеки миг да го налегне морска болест, но иначе изглеждаше много смел и изпълнен с решимост. Ледената мечка Фафа, по силата на нечие внезапно вдъхновение и бърза мисъл, я получи крал Биаст като подарък за коронацията си, и бързо-бързо бе настанена в една ферма близо до столицата, със собствено езерце, в което да се плацика.

И ето че вече прехвърчаше сняг, когато Ингрей и Аяда напуснаха Изтокдом по югоизточния път към долината на Стръв в експертната компания на Просветен Левко. Ингрей настояваше да бързат въпреки студа. Твърде вероятно беше вече да е закъснял за онова нещо — но пък мисълта, че може да го е изпуснал за една бройка, беше непоносима. Стигнаха до мястото, където се сливаха Стръв и Брезовручей, в деня на зимното слънцестоене, когато беше и Денят на Бащата, съвпадение, което вдъхна на Ингрей надежда напук на онова, което диктуваше разумът му и мнението на просветения светец.

— Боя се, че това ще е като да гониш вятъра, братовчеде — изказа мнението си Ислин кин Вълчсакала, кастеланът на Брезов лес. — За всичките десет години, откакто съм тук, нито съм видял, нито съм чул някой да говори за призраци в цитаделата. Но ти си добре дошъл да ги търсиш, щом искаш. — Ислин изгледа смутено Ингрей и двамата му спътници, после вдигна ръка към устата си и се прозя. — Когато се уморите да обикаляте на тъмно в студа, топлите пухени постели ще ви чакат. Моята вече ме зове. Моля да ме извините.

— Разбира се — каза Ингрей и кимна любезно. Ислин му отвърна по същия начин и излезе от голямата зала.

Ингрей се огледа. Две големи восъчни свещи в посребрени аплици на стената хвърляха топли отблясъци из залата, а кроткият огън в каменното огнище прогонваше отчасти студа. Зад тесните прозорци дебнеше само среднощният мрак, макар гъргоренето на бързия Брезовручей, който още не беше замръзнал, нищо че бреговете му вече бяха обточени с лед, да долиташе смътно до тях. Стаята си беше почти същата като в онзи паметен ден, когато той и баща му се бяха сдобили със своите вълци, и все пак… не. „По-малка е и по-провинциална, отколкото си я спомням. Как е възможно една стая с каменни стени да стане по-малка?“ Аяда каза притеснено:

— Братовчед ти се държа доста резервирано по време на вечерята. Дали не е заради душевните ни животни?

Устните на Ингрей се извиха в кратка и непочувствана усмивка.

— Може би, малко. Но според мен се притеснява най-вече да не използвам новото си влияние в двора, за да му отнема наследството.

— А ти би ли искал? — любопитно попита Аяда. Ингрей свъси вежди.

— Не. Твърде много лоши спомени витаят тук. По-силни са от хубавите и ги задушават. Предпочитам да оставя зад себе си и хубавите, и лошите. Освен един.

Аяда се обърна към Левко.

— Е, светецо? Какво разкрива свещеното ти зрение? Прав ли е Ислин? Че тук няма призраци?

Левко, който беше превключил на обичайния си режим още откакто бяха пристигнали следобеда, като имитираше хрисимото поведение на един обикновен и почти невидим свещен, поклати глава и се усмихна.

— В един толкова стар и голям замък би било чудо да няма поне няколко. А твоите шамански сетива какво ти казват, Ингрей?

Ингрей вдигна глава, затвори очи и подуши въздуха.

— От време на време като че ли подушвам някаква слаба и странна тъма във въздуха. Но по това време на годината едва ли е изненадващо. — И отново отвори очи. — Аяда?

— Боя се, че съм твърде необучена, за да твърдя каквото и да било със сигурност. Просветени?

Левко сви рамене.

— Ако богът ме докосне тази нощ, всички духове наблизо ще бъдат привлечени от аурата. Не от някакво мое заклинание, разберете — просто така се случва. Ще се моля да ми бъде споделено второто зрение. Боговете са ви в дълг, Ингрей, Аяда; стига да можехте да приемете от тях, мисля, че Те биха ви дали с готовност. Успокойте умовете си, пък ще видим. — Левко направи петорния свещен знак, затвори очи и сплете пръсти. Сякаш се вглеждаше в себе си; устните му се раздвижиха леко, мълвяха молитва.