Лоис Бюджолд - Свещеният крал

— Е, тя може и да ми намери някоя и друга задача, с която да се захвана.

— Сигурно — каза Биаст. Беше толкова изненадан, че се изкиска.

— Стига да не я обесят.

Биаст махна успокоително с ръка.

— Няма такава опасност. Не и след случилото се тук. Ако нямаш доверие на мен и на Хетвар… е, мисля, че Осуин и Левко няма да оставят нещата така. При задруга като нашата все ще се намери някаква разумна пътечка към справедливостта. И към… — гласът му се разколеба не от съмнение, а от стеснителност сякаш — и към милостта.

— Добре — въздъхна Ингрей.

— Благодаря ти, че спаси живота на Фара. И то неведнъж, ако тя ми казва истината. Това, че те направих неин вълк-пазач, е едно от най-добрите ми решения. Или пък просто извадих късмет.

Ингрей вдигна рамене.

— Просто изпълних дълга си към вас, а също и дълга към собствената си съвест. Всеки би постъпил по този начин.

— „Всеки“ не би могъл да направи онова, което те видях да правиш тази нощ. — Биаст впери очи в краката си, избягваше погледа на Ингрей. — Ако решиш да поискаш повече… да поискаш трона на баща ми… не знам кой би могъл да ти се противопостави. Вълчи кралю. — „Аз не бих могъл“, сякаш казваха сведените му рамене.

„Ето, че се стигна и до това“.

Ингрей посочи напред.

— Моето кралство беше с размери две на четири мили, сред населението му нямаше и едно живо същество, а цялото ми царуване продължи от здрач до зори. Мъртвите просто ми повериха кралския дух и после аз им го върнах. Както следва да направи всеки крал: баща ви например. — Не и Конскарека обаче. И проблемът му отчасти се коренеше точно в това. — И вие също, принце, когато ви дойде редът.

После му хрумна, че е пропуснал едно измерение. Осем квадратни мили по четири столетия — или повече, защото цялата история на Старите лесове без съмнение се беше съсредоточила в това парче земя през онази фатална нощ, щом единичният неуспех беше довел до такива опустошителни резултати. Също като пропастта под измамната езерна повърхност на тази долина, времето се простираше надолу, невъобразимо надолу под земята тук — „Чак до дъното“. „Кралството ми е по-голямо, отколкото изглежда“. Реши да не тормози Биаст с тези си разсъждения, а каза само:

— И да е останало в мен нещо от кралския дух, той ще се задоволи с това малко кралство.

Раменете на Биаст видимо се отпуснаха и лицето му се успокои при тези мъгляви уверения на вълчия господар с опасните способности, че амбициите му не се простират към по-значителна роля в столичната политика. Принцът плъзна поглед по хоризонта — може би търсеше признаци за окъснелия си ескорт по стръмните склонове. Не откри такива и отново сведе поглед, после взе няколко камъчета и ги хвърли замислено през ръба.

— Кажи ми честно, лорд Ингрей — рече изведнъж Биаст и се обърна да го погледне право в очите, кажи-речи за пръв път. — Какво прави свещения кралски дух свещен?

Ингрей толкова дълго се колеба, преди да отговори, че Биаст понечи да извърне разочаровано глава, но Ингрей най-после каза, сякаш воден от някакъв импулс:

— Вярата. — И когато Биаст сбърчи вежди в недоумение, поясни: — Опазването й.

Биаст помръдна устни, но не каза нищо, само се втренчи невиждащо, сякаш нещо остро го беше пронизало право в сърцето.

Двамата седяха заедно и мълчаха, всеки потънал в мислите си и без неудобство от мълчанието, докато проблясващите пламъци пълзяха по земята долу в последното осквернение на Светодърво и закъснялата столетия погребална клада на Кървавополе.

Същия следобед Ингрей напусна Аядината гора, вкопчил замаяно ръце в седлото — един от окъснелите гвардейци на Биаст водеше коня му. По-голямата част от следващата седмица прекара по гръб в къщата на Аядиния пастрок в Язовмост. Но веднага щом успя да се изправи, без да му причернее, двамата с Аяда се ожениха — или по-скоро се ожениха отново — в големия салон на къщата, след което Ингрей се наслаждаваше на приятната й компания не само денем, а и нощем в болничната си стая. За някои неща не беше нужно да ставаш от леглото.

Принц Биаст и свитата му бяха продължили по най-бързия начин към Изтокдом и задълженията на принца там; новината, че е избран за свещен крал, стигна до Язовмост ден след венчавката. Принц Джокол и Отовин останаха колкото да оживят сватбената гощавка и да изумят цял Язовмост, после заминаха по южния път, за да се върнат на кораба си.

Халлана също потегли незабавно, заедно с верните си слуги, към Сухо листо при децата си, но Просветен Осуин изчака с Просветен Левко да придружат Аяда, която технически погледнато още беше затворничка, до Изтокдом. Дори и с тяхната подкрепа колелетата на храмовите и кралските съдилища се задвижваха бавно и минаха няколко дни, преди разследването да обяви окончателната си присъда за убийство при самозащита. Осуин мъдро включи в един и същи документ молбите за оневиняване на Аяда и принцеса Фара заради душевните им животни, като се позова на идентични аргументи. Каквото и извиване на ръце да се беше случило зад кулисите, а такова със сигурност бе имало, ако се съдеше по кривите усмивки на Просветен Левко, решението за двойното оневиняване се очакваше да излезе официално малко след оправдателната присъда.