Дейвид Балдачи - Цялата истина

— … а просто те убием? — довърши въпроса си иранецът, въпреки че това изобщо не беше нужно.

Шоу посочи един процеп отстрани на мръсната бомба, който наподобяваше слот за DVD.

— Тук е мястото на диска със софтуер, който съдържа драйверите за автоматична детонация и всичко останало. Само той може да отприщи радиацията. Без него няма да постигнете нищо друго, освен да изпържите собствените си задници.

— Къде е този диск?

— О, бъди сигурен, че е на сигурно място, далеч оттук — спокойно отвърна Шоу.

— Значи това нещо не ми върши работа, а? — изръмжа иранецът и плесна с длан куфара.

— В предварителния договор е описано всичко — загрижено въздъхна Шоу. — Петдесет процента от сумата при получаването на хардуера. Дискът със софтуера получавате, след като другите петдесет процента влязат в посочената сметка.

— А аз трябва просто да ти се доверя, така ли? — заплашително попита иранецът.

— Точно както и ние трябва да ти се доверим — сви рамене Шоу. — Отдавна сме в този бизнес, но не сме разочаровали нито един клиент. Нямаше да съм тук, ако това не ти беше добре известно.

Иранецът се колебаеше.

Хайде, тъпако! Пожертвай малка част от авторитета си пред тези боклуци, за да докопаш златното яйце. Знаеш колко много го искаш. Представи си колко американци ще го отнесат благодарение на тази гадна машинка.

— Трябва да проведа един разговор — каза иранецът.

— Нали имаше всички пълномощия да преговаряш? — гневно повиши тон Шоу.

Очите на иранеца се изместиха към членовете на групата, красивите му черти издаваха притеснение.

— Един разговор, нищо повече — повтори той и измъкна мобилния си телефон.

— Задръж! — вдигна ръка Шоу. — Плановете ми за ваканция не предвиждат появата на Интерпол на този малък купон!

— Разговорът ще бъде съвсем кратък, за да не бъда проследен.

— Май си прекалил с филмите от сорта на „Мръсният Хари“! — изръмжа Шоу. — Но в нашия бизнес това се смята за нездравословно.

— За какво говориш? — остро попита иранецът.

— Знам, че момчета като вас продължават да живеят в девети век, но ако искате да оцелеете през двайсет и първи, ще трябва да се съобразявате с някои неща. Например с факта, че не е нужно да дрънкате два дни без прекъсване по някой телефон с шайба, за да бъдете засечени. Точно три секунди са достатъчни, защото горе над нас е увиснал комуникационен спътник, който идентифицира електронния ти отпечатък, прави преглед на ретранслаторите и засича мястото на обаждането с точност до три метра. След което тук се появяват ударните отряди. — Голяма част от изреченото дотук беше глупост, но Шоу беше убеден във въздействието й. — Защо си мислите, че Бин Ладен живее в някаква шибана пещера и пише заповедите си на тоалетна хартия?

Иранецът погледна телефона си така, сякаш току-що го беше ухапал. Отчитайки присъствието на кръвожадния тунизиец, ръката на Шоу бавно се плъзна към джоба. Извади собствения си джиесем и го подаде на главатаря.

— Оборудван е с шифровъчна система, която е истинско произведение на изкуството — небрежно подхвърли той. — Освен това и със специално устройство за разсейване на сигнала. На всичкото отгоре кодира с фотонна скорост, недостъпна дори и за най-мощните компютри. Набирай спокойно, приятелю. Минутите са за моя сметка.

Иранецът се подчини, обръщайки се към стената. Явно се страхуваше, че гостът може да го чуе или да разчете думите по движението на устните му.

Шоу насочи вниманието си към тунизиеца.

— Обичаш да спиш с малки момченца, нали? — попита той на език, който беше напълно неразбираем за всички присъстващи, включително и за тунизиеца.

Онзи го зяпна в недоумение. Разбира се, че не можеше да разбере китайския диалект, който се говореше само в един затънтен регион на комунистическата държава. Шоу бе живял там в продължение на година. На два пъти беше на косъм от смъртта и бе успял да се измъкне благодарение на един от местните фермери и раздрънкания му форд. Междувременно си бе направил труда да понаучи местното наречие, макар че нямаше никакво намерение да се завръща там, поне доброволно.

Иранецът приключи разговора и му подаде телефона.

— Всичко е уредено — обяви той.

— Радвам се да го чуя — кимна Шоу и юмрукът му размаза носа на тунизиеца. Със същото движение тежкият куфар литна във въздуха и се заби в слепоочията на двамата араби до него. Те се строполиха на пода, мъртви или съвсем близо до смъртта.

Миг по-късно вратата отлетя от пантите си и в стаичката нахлуха половин дузина мъже с бронежилетки и насочени автомати, които закрещяха като луди, заповядвайки на мъжете да хвърлят оръжието и да вдигнат ръце. Не задължително в този порядък, но при всички случаи заповедта беше достатъчно категорична, а неизпълнението й със сигурност означаваше трето око в челото на нарушителя.