Дейвид Балдачи: Цялата истина

Още по-нелеп беше фактът, че кварталът на червените фенери се простираше около Уде Керк, най-старата църква в Амстердам. Построена през 1306 г. като малък дървен параклис, тя бил обект на реконструкции и разширения в продължение на следващите две столетия, а в паважа пред главния й вход някакъв шегаджия беше вградил дори чифт бронзови женски гърди. Шоу беше влизал в църквата няколко пъти. Това, което го впечатли, бяха изрязаните неприлични изображения върху скамейките за хористите. Явно в онези години литургиите наистина са били много дълги.

Винаги се развеселяваше от съжителството между светците и грешниците, от проститутките в близост до бога. Холандците наричаха района „малките стени“ вероятно с внушението, че случващото се зад тях си оставаше там. Именно на този факт той разчиташе тази вечер.

Районът на червените фенери не беше особено голям — дължината му не надминаваше два канала, но за сметка на това беше гъсто населен. Проститутките, които дежуреха през нощта, бяха най-хубавите. Голяма част от тях бяха красавици от Източна Европа, примамени с обещания за почтена работа. Но нощните труженички излизаха на улиците главно с рекламна цел. В крайна сметка кой би пожелал хиляди да го видят като влиза в някой дом на греха? През деня районът беше много по-спокоен. Именно тогава се появяваха сериозните клиенти, които си плащаха на по-малко привлекателните, но далеч по-ефективни дами от втората и третата осемчасова смяна.

Самите стаи за платена любов не можеха да бъдат пропуснати, оградени с ослепително ярки неонови тръби, оцветени в червено. Вътре беше монтирано луминесцентно осветление, на което евтиното облекло на жените блестеше като злато. Шоу бавно крачеше покрай витрините, зад които позираха дамите. Някои от тях танцуваха, други заемаха еротични пози. Фактически повечето посетители на квартала идваха тук по-скоро да зяпат, отколкото да мърсуват, но въпреки това годишният оборот на осветените стаи надхвърляше половин милиард евро.

Шоу вървеше с равномерна крачка и наведена глава.

Вече беше съвсем близо.

Жената зад витрината беше млада и красива, с гарвановочерна коса, свободно падаща върху голите рамене. Облеклото й се изчерпваше с бели бикини, сандали с високи токчета и евтино колие между едрите гърди с миниатюрни слънчогледи върху зърната. Интересен избор, помисли си Шоу.

Успял да улови погледа й, той започна да си пробива път сред зяпачите. Тя го посрещна на вратата. Въпреки високите токчета се оказа доста по-ниска от него. Изложени на витрина, някои стоки винаги изглеждат по-големи. И по-хубави. Едва след като ги отнесете у дома, виждате истинската им стойност.

Тя затвори вратата и дръпна червените пердета. Това беше единственият знак, че стаята и дамата в нея са заети.

Помещението беше тясно. Обзавеждането му се изчерпваше с умивалник, тоалетна и, разбира се, легло. В близост до умивалника имаше копче, което проститутките използваха само в извънредни случаи. Тогава се появяваше полицията, която бързо извеждаше клиента, прекалил с изискванията си да бъде задоволен. Този район беше един от най-силно охраняваните в града. Полицията вземаше всички мерки за улесняване на паричните потоци, върху които се плащаха данъци. Шоу хвърли кос поглед към втората врата в дъното, после отмести очи. Оттам съвсем ясно се чуваше доволното пъшкане на клиента в съседната стая. Бардаците се строяха по най-евтиния начин, разделени само от тънък гипсокартон, а понякога и от обикновена завеса. Независимо от мизерните условия бизнесът явно процъфтяваше.

— Изглеждаш много добре — каза на холандски майката. Очите й пробягаха по фигурата му. — И си голям…

Навсякъде ли си толкова голям? Защото под кръста аз не съм много голяма… — Очите й предизвикателно опипаха чатала му.

— Spreekt и Engels? — попита Шоу.

— Да, аз говоря английски — кимна тя. — Цената е трийсет евро за двайсет минути. Но за седемдесет и пет ще ти отпусна цял час, по специална тарифа. — Подаде му лист хартия с условията на холандски, преведени на десет различни езика, сред които английски, френски, японски, китайски и арабски. Списъкът беше озаглавен: Нещата, които правя и които не правя.

— Приятелят ти тук ли е? — попита Шоу и й върна листа. — Отдавна искам да се видя с него.

Тя го погледна с други очи и бавно кимна:

— Да, тук е.

Обърна се и тръгна към вратата в дъното. Голото й дупе леко се разтресе, въпреки че на пръв поглед изглеждаше твърдо и стегнато. Това вероятно се дължеше на желанието й да демонстрира походка на манекенка или пък на нестабилните високи токчета.