Дейвид Балдачи: Цялата истина

Макар и роден в САЩ, Крийл никога не се бе възприемал само като американски гражданин. Седалището на Арес Корпорейшън бе в Щатите, но самият той отдавна бе захвърлил американския си паспорт и се бе обявил за гражданин на света. Бе много удобно за бизнеса му, тъй като никоя страна в света не притежаваше монопол върху войната. И все пак Крийл прекарваше в САЩ толкова дълго, колкото желаеше, тъй като разполагаше с внушителна армия от адвокати и счетоводители, които познаваха всяка вратичка в тресавището, наречено американски „Данъчен кодекс“.

Крийл отдавна беше разбрал, че за да защити бизнеса си, трябва да разпределя богатството между много участници. Всеки договор за нова оръжейна система на Арес Корпорейшън достигаше до всичките петдесет щата на страната. Скъпите и лъскави реклами на компанията не спираха да тръбят за това.

„Хиляда доставчици в цяла Америка се грижат за вашата сигурност“, обявяваше плътният холивудски глас, от който кожата настръхва, а сърцето ускорява ритъма си. Много патриотично! Но целта бе съвсем друга — ако някой бюрократ дръзнеше да резне от печеното, всичките 535 членове на Конгреса щяха да скочат като един и да го разкъсат на парчета, защото бе имал нахалството да посегне на прехраната на техните хора. Крийл успешно бе приложил същата стратегия в още десетина чужди държави. И тук, както при войната, американците нямаха монопол върху политиците с егоистични цели.

Произведени от „Арес“ бойни самолети летяха в небето над всяко голямо спортно събитие — Световните серии, Суперкупата и Световното първенство по футбол. Как да не настръхне човек при вида на формацията летателни машини от космическо поколение, всяка от които струваше 150 милиона долара и разполагаше с достатъчно огнева мощ, за да унищожи с един удар хилядите мъже, жени и деца, присъстващи на съответното събитие? В страховитото им величие наистина имаше нещо поетично.

Глобалният бюджет на „Арес“ за маркетинг и лобизъм бе три милиарда долара годишно. За тази гигантска сума нямаше страна по света, разполагаща с някакви долари за отбрана, до която да не достигне посланието: Ние сме силни. Ние ви подкрепяме. Ние се грижим за вашата сигурност и осигуряваме вашата свобода. Ние сме единственото нещо, което стои между вас и тях. Образите, придружаващи този текст, бяха не по-малко убедителни: барбекюта и шествия, развети знамена, деца, приветстващи паради на танкове и самолети, войници с решителни, намазани със защитна боя лица, напредващи през вражески територии.

Крийл беше открил, че никоя държава не може да устои на това могъщо послание. Е, може би с изключение само на Франция.

Сценариите на рекламните клипове бяха направени така, сякаш Арес Корпорейшън раздаваше оръжия по патриотични подбуди, а не защото те са произведени прекалено скъпо и със значително забавяне. Или пък убеждаваше военните министерства на различните държави да купуват скъпи играчки за война, които никога нямаше да бъдат използвани, вместо да се снабдяват с не толкова скъпи продукти като средствата за лична защита и приборите за нощно виждане, които действително бяха животоспасяващи. Тази тактика бе действала безотказно в продължение на десетилетия.

Но въпреки всичко нещата започваха да се променят. Хората започваха да се уморяват от войните. Броят на посетителите на огромните търговски изложения, организирани от „Арес“, регистрираше спад вече пет години поред. И в момента бюджетът за маркетинг на компанията надвишаваше чистите й приходи. Изводът беше само един: хората не купуваха това, което им предлагаше Крийл.

И така, той седеше в луксозен кабинет в сграда, която беше собственост на компанията му. Едрият мъж насреща му беше облечен в джинси и военни ботуши и приличаше на мечка гризли без козина. Лицето му беше почерняло и обветрено, а на едната му буза личеше голяма дупка, която, ако не беше причинена от куршум, положително беше предизвикана от най-страшната дребна шарка. Раменете му бяха невероятно широки, а ръцете му — огромни и заплашителни.

Крийл пропусна да се ръкува с него.

— Започна се — каза той.

— Видях другаря Константин — подхвърли с крива усмивка другият. — Мисля, че напълно заслужава един „Оскар“.

— През уикенда той ще бъде тема на предаването „Шейсет минути“, да не говорим за всички съществуващи списания. Онзи кретен Горшков доста ни улеснява.

— А какво стана с инцидента?

— Ти си инцидентът — отвърна Крийл.